Psalms 74
1 A poem of Asaph why? O God have you rejected [us] to perpetuity does it smoke? anger your on [the] sheep of pasture your.
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember congregation your - [which] you acquired antiquity [which] you redeemed [the] tribe of inheritance your [the] mountain of Zion which - you have dwelt on it.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up! footsteps your to [the] ruins of perpetuity everything he has done harm to [the] enemy in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 They roared opposers your in [the] midst of appointed place your they set up signs their signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 It was known like [one who] brings upwards in a thicket of tree[s] axes.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 (And now *Q(K)*) engravings its altogether with axe[s] and crowbars they struck!
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They sent in fire sanctuary your to the ground they profaned [the] dwelling place of name your.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in heart their let us oppress them altogether they burned all [the] appointed places of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Signs our not we have seen there not still [is] a prophet and not [is] with us [one who] knows until when?
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 Until when? O God will he taunt [the] opponent will he spurn? [the] enemy name your to perpetuity.
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why? do you draw back hand your and right [hand] your from [the] midst of (bosom your *Q(K)*) destroy.
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 And God [has been] king my from antiquity [who] does salvation in [the] midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 You you divided by strength your [the] sea you shattered [the] heads of sea monsters on the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 You you crushed [the] heads of Leviathan you gave it food to a people to desert-dwellers.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 You you broke open a spring and a torrent you you dried up rivers of ever-flowing.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 [belongs] to You day also [belongs] to you night you you prepared a luminary and [the] sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 You you established all [the] boundaries of [the] earth summer and winter you you formed them.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this [the] enemy he taunted - O Yahweh and a people foolish they spurned name your.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 May not you give to an animal [the] life of turtle-dove your [the] life of poor [people] your may not you forget to perpetuity.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Pay attention to the covenant for they are full [the] dark places of [the] land settlements of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 May not he return [the] oppressed humiliated [the] poor and [the] needy may they praise name your.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise! O God conduct! case your remember reproach your from a fool all the day.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 May not you forget [the] sound of opposers your [the] uproar of [those who] rise against you [which] goes up continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
