< Psalms 137 >

1 At [the] rivers of - Babylon there we sat also we wept when remembered we Zion.
При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2 On poplars in [the] midst of it we hung up harps our.
На върбите всред него Окачихме арфите си.
3 For there they asked us captors our words of a song and mockers our gladness sing for us one of [the] song[s] of Zion.
Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
4 How? will we sing [the] song of Yahweh on ground of foreignness.
Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5 If I will forget you O Jerusalem may it forget right [hand] my.
Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
6 May it cleave tongue my - to palate my if not I will remember you if not I will lift up Jerusalem above [the] chief of joy my.
Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7 Remember O Yahweh - to [the] people of Edom [the] day of Jerusalem who were saying lay bare - lay bare to the foundation in it.
Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
8 O daughter of Babylon that is about to be destroyed how blessed! [is one] who he will repay to you dealing your that you dealt to us.
Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9 How blessed! - [is one] who he will seize and he will smash children your to the rock.
Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

< Psalms 137 >