James 1
1 James of God and of [the] Lord Jesus Christ a servant To the twelve tribes in the Dispersion Greeting.
Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
2 All joy do esteem [it], brothers of mine, when trials you may fall into various,
Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
3 knowing that the testing of your faith produces endurance;
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 And endurance work [its] perfect should have, so that you may be perfect and complete in nothing lacking.
А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
5 If now any of you lacks wisdom, he should ask from the [One] giving God to all generously and (not *NK(o)*) finding fault, and it will be given to him.
Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
6 he should ask however in faith nothing doubting; The [one] for doubting he has been likened to a wave of [the] sea being blown by the wind and being tossed by the wind.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
7 Not for should suppose the man that that he will receive anything from the Lord;
Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 [He is] a man double-minded unstable in all the ways of him.
понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
9 should boast however the brother of low degree in the exaltation of him,
Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
10 he who [is] then rich in the humiliation of him because like a flower of grass he will pass away.
а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Has risen for the sun with [its] burning heat and withered the grass and the flower of it has fallen and the beauty of the appearance of it has perished; Thus also the rich [man] in the midst of the pursuits of him will fade away.
Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Blessed [is the] man who endures trial, because approved having been he will receive the crown of life that He has promised (the Lord *K*) to those loving Him.
Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
13 No one being tempted should say that By (*k*) God I am being tempted; For God unable to be tempted is by evils, tempts now He Himself no [one];
Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
14 A man however is tempted by the own desire being drawn away and being enticed;
А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 Then desire having conceived it gives birth to sin, and sin having become fully grown it brings forth death.
и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
16 Not do be misled, brothers of mine beloved;
Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
17 Every act of giving good and every gift perfect from above is coming down from the Father of lights with whom not there is variation or of shifting shadow.
Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
18 Having willed [it] He brought forth us by [the] word of truth, for to be us firstfruits a certain of His creatures.
От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 (You should know *N(K)O*) brothers of mine beloved; should be (however *no*) every man swift unto to hear, slow unto to speak, slow unto anger.
Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 [the] anger for of man [the] righteousness of God not (works. *N(k)O*)
защото човешкия гняв не върши Божията правда.
21 Therefore having put aside all filthiness and excess of wickedness in humility do receive the implanted word which is being able to save the souls of you.
Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
22 do be however doers of [the] word and not only hearers deceiving yourselves.
Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
23 because if anyone a hearer of [the] word is and not a doer, this one has been likened to a man looking at the face the natural of him in a mirror;
Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
24 he has viewed for himself and has gone away and immediately he has forgotten what like he was.
понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
25 The [one] however having looked intently into [the] law perfect that of freedom and having continued in [it], (this *k*) not a hearer forgetful having been but a doer of [the] work — this one blessed in the work to be done by him will be.
Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
26 If anyone seems religious to be (among you *K*) not bridling [the] tongue (of him *NK(o)*) but deceiving [the] heart (of him, *NK(o)*) of this one worthless [is] the religion.
Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Religion pure and undefiled before the God and Father this is, to visit orphans and widows in the tribulation of them, unstained oneself to keep from the world.
Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.
