Ecclesiastes 3
1 For everything an appointed time and an time for every matter under the heavens.
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 A time to bear a child and a time to die a time to plant and a time to pluck up [what] is planted.
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 A time to kill and a time to heal a time to break down and a time to build.
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 A time to weep and a time to laugh a time to mourn and a time to dance.
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 A time to throw away stones and a time to gather stones a time to embrace and a time to be far from embracing.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 A time to seek and a time to count as lost a time to keep and a time to throw away.
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 A time to tear and a time to sew a time to be silent and a time to speak.
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 A time to love and a time to hate a time of warfare and a time of peace.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 What? [is] [the] profit of the worker in [that] which he [is] a laborer.
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 I have seen the task which he has given God to [the] children of humankind to be busy with it.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Everything he has made beautiful in time its also perpetuity he has put in heart their because not which not he will find humankind the work which he has done God from beginning and to end.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 I know that there not [is] good for them that except to rejoice and to do good in life his.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 And also every person that he will eat and he will drink and he will see good in all toil his [is] a gift of God it.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 I know that all that he does God it it will be for ever to it not to add and from it not to take away and God he has acted that people will fear from to before him.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Whatever that is [has been] already it and [that] which [is] to be already it has been and God he will seek [what] was pursued.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 And again I have seen under the sun [the] place of justice [was] there wickedness and [the] place of righteousness [was] there wickedness.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 I said I in heart my the righteous and the wicked he will judge God for a time [is] for every matter and on every deed there.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 I said I in heart my on cause of [the] children of humankind to test them God and to see that they [are] animal[s] they for themselves.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 For [the] fate of [the] children of humankind and [the] fate of animal[s] and fate one [belongs] to them like [the] death of this so [the] death of this and breath one [belongs] to all and [the] advantage of humankind [is] more than the animal[s] not for everything [is] futility.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Everything [is] going to place one everything it was from the dust and everything [is] returning to the dust.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Who? [is] knowing [the] spirit of [the] children of humankind that is going up it upwards and [the] spirit of the animal[s] that is going down it downwards to the earth.
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 And I saw that there not [is] good more than that he will be happy humankind in work his for that [is] portion his for who? will he bring him to look on whatever that will be after him.
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
