Ecclesiastes 2
1 I said I in heart my come! please let me put to [the] test you with pleasure and look on good and there! also it [was] futility.
Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2 Of laughter I said [it is] folly and of pleasure what? this [is it] doing.
Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
3 I searched in heart my to gratify with wine flesh my and heart my [was] guiding with wisdom and to take hold on folly until that I saw where? this [is] good for [the] children of humankind which they will do under the heavens [the] number of [the] days of lives their.
Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
4 I made great works my I built for myself houses I planted for myself vineyards.
Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
5 I made for myself gardens and parks and I planted in them tree[s] of every fruit.
Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 I made for myself pools of water to water from them a forest sprouting of trees.
Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
7 I acquired [male] slaves and female slaves and sons of house he belonged to me also livestock herd[s] and flock[s] [surely] a multitude belonged to me more than all who were before me in Jerusalem.
Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
8 I gathered for myself also silver and gold and treasure of kings and provinces I acquired for myself male singers and female singers and [the] delights of [the] children of humankind breast and breasts.
Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
9 And I became great and I increased more than any who was before me in Jerusalem also wisdom my it remained to me.
Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
10 And all that they asked eyes my not I withheld from them not I restrained heart my from any pleasure for heart my [was] joyful from all toil my and this it was reward my from all toil my.
И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 And I turned I on all works my that had done hands my and on the toil that I had toiled to do and there! everything [was] futility and striving of wind and there not [was] profit under the sun.
Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
12 And I turned I to consider wisdom and madness and folly for - what? [is] the person who will come after the king [that] which already people have done it.
И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
13 And I saw I that there [is] advantage of wisdom more than folly like [the] advantage of light more than darkness.
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
14 The wise [person] eyes his [are] in head his and the fool in darkness [is] walking and I knew also I that fate one it will happen to all of them.
На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
15 And I said I in heart my like [the] fate of the fool also me it will happen to me and why? have I become wise I then excessively and I said in heart my that also this [is] futility.
Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
16 For there not [is] remembrance of the wise man with the fool for a long time in that already the days coming everything it has been forgotten and how! he will die the wise [person] with the fool.
Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
17 And I hated life for [was] evil on me the work that was done under the sun for everything [is] futility and striving of wind.
За това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 And I hated I all toil my that I [was] a laborer under the sun that I will leave it to the person who will be after me.
Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
19 And who? [is] knowing ¿ a wise [person] will he be or? a fool so he may have power over all toil my that I have toiled and that I worked skillfully under the sun also this [is] futility.
И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 And I turned I to make despair heart my on all the toil that I have toiled under the sun.
За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 If there [was] a person who toil his [was] with wisdom and with knowledge and with skill and to a person who not he toiled in it he will give it portion his also this [is] futility and an evil great.
Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 For what? [is] becoming to the person in all toil his and in [the] striving of heart his that he [was] a laborer under the sun.
Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
23 For all days his [are] pains and [is] vexation task his also in the night not it rests heart his also this [is] futility it.
Понеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
24 There not [is] good for person that he will eat and he will drink and he will show self his good in toil his also this I have seen I that [is] from [the] hand of God it.
Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 For who? will he eat and who? will he enjoy outside from me.
Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
26 For to anyone who [is] good before him he gives wisdom and knowledge and joy and to the sinner he gives a task to gather and to collect to give [it] to a [person] good before God also this [is] futility and striving of wind.
Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.
