2 Corinthians 7
1 These therefore having promises, beloved, we may cleanse ourselves from every defilement of flesh and spirit perfecting holiness in [the] fear of God.
И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
2 do make room for us; no [one] we have wronged, no [one] we have corrupted, no [one] we have exploited.
Сторете място в сърдцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.
3 For condemnation not I speak; I have before said for that in the hearts of us you are for [us] to die together and to live together.
Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърдцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
4 Great [is] my boldness toward you, great my boasting on behalf of you; I have been filled with encouragement, I overabound with joy upon all the affliction of us.
Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
5 And for when were coming we into Macedonia none (did have *NK(o)*) rest the flesh of us but in every [way] we are being pressed: outside conflicts, within fears.
Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
6 But the [One] comforting the downcast comforted us God by the coming of Titus;
Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;
7 not only now by the coming of him, but also by the comfort with which he was comforted as to you relating to us your earnest desire, your mourning, your zeal for me, so as for me [the] more to rejoice.
и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.
8 For if even I have grieved you in the letter, not I do regret [it]; If even I was regreting [it], I see indeed that the letter that if even for an hour grieved you,
Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
9 Now I rejoice, not that you were grieved, but that you were grieved unto repentance; you were grieved for according to God, so that in nothing you may suffer loss through us.
Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.
10 The for according to God grief repentance to salvation without regret (produces, *N(k)O*) and the of the world grief death produces.
Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
11 Behold for this very same [thing] according to God to have been grieved (by you *K*) how much has produced in you earnestness, but instead reasoned defense, but indignation, but fear, but longing, but zeal, but vindication? In everything you have proved yourselves innocent to be (in *k*) this matter.
Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
12 So if even I wrote to you, [it was] not for the sake of the [one] having done wrong (but *O*) nor for the sake of the [one] having suffered wrong, but rather for the sake of being revealed the earnestness of you which [is] for us to you before God.
И тъй, ако и да ви писах това, не го писах заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.
13 On account of this we have been comforted. Besides also the comfort (of us *N(K)O*) [the] more abundantly (now *k*) rather we have rejoiced at the joy of Titus, because has been refreshed the spirit of him by all of you,
Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
14 For if anything to him about you I have boasted, not I was put to shame, but as all things in truth we have spoken to you, so also the boasting of us to Titus, truth became;
Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тита излезе истинска.
15 And the affections of him more abundantly toward you are remembering the of all of you obedience, how with fear and trembling you received him.
И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 I rejoice that in everything I am confident in you.
Радвам се, че във всичко съм насърдчен за вас.
