2 Chronicles 30
1 And he sent Hezekiah to all Israel and Judah and also letters he wrote to Ephraim and Manasseh to come to [the] house of Yahweh in Jerusalem to observe a passover to Yahweh [the] God of Israel.
След това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.
2 And he had taken counsel the king and officials his and all the assembly in Jerusalem to observe the passover in the month second.
Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.
3 For not they had been able to observe it at the time that for the priests not they had consecrated themselves to [what] [was] sufficiency and the people not they had gathered to Jerusalem.
Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.
4 And it was pleasing the thing in [the] eyes of the king and in [the] eyes of all the assembly.
И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.
5 And they appointed a word to cause to pass a proclamation in all Israel from Beer Sheba and to Dan to come to observe a passover to Yahweh [the] God of Israel in Jerusalem for not to multitude they had done according to [what] is written.
Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
6 And they went the runners with letters from [the] hand of the king and officials his in all Israel and Judah and according to [the] command of the king saying O people of Israel return to Yahweh [the] God of Abraham Isaac and Israel so he may return to the escaped remnant which remains to you from [the] hand of [the] kings of Assyria.
И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.
7 And may not you be like fathers your and like brothers your who they acted unfaithfully against Yahweh [the] God of ancestors their and he made them into a horror just as you [are] seeing.
Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.
8 Now may not you harden neck your like fathers your give a hand to Yahweh and come to sanctuary his which he has consecrated for ever and serve Yahweh God your so may it turn back from you [the] burning of anger his.
Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.
9 For when return you to Yahweh relatives your and children your to compassion before captors their and to return to the land this for [is] gracious and compassionate Yahweh God your and not he will turn aside face from you if you will turn back to him.
Защото, ако се обърне, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.
10 And they were the runners passing from city - to [the] city in [the] land of Ephraim and Manasseh and to Zebulun and people were laughing on them and mocking them.
Така бързоходците минаха от град на град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.
11 Nevertheless men from Asher and Manasseh and from Zebulun they humbled themselves and they came to Jerusalem.
Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.
12 Also on Judah it was [the] hand of God to give to them a heart one to do [the] command of the king and the officials by [the] word of Yahweh.
А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.
13 And they gathered Jerusalem a people numerous to observe [the] festival of the unleavened bread in the month second an assembly for multitude exceedingly.
И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.
14 And they arose and they removed the altars which [were] in Jerusalem and all the incense altars they removed and they threw [them] to [the] wadi of Kidron.
И станаха та отметнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.
15 And they slaughtered the passover on [day] four-teen of the month second and the priests and the Levites they were ashamed and they consecrated themselves and they brought burnt offerings [the] house of Yahweh.
Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите, засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.
16 And they stood at place their according to custom their according to [the] law of Moses [the] man of God the priests [were] sprinkling the blood from [the] hand of the Levites.
И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, която я вземаха от ръката на левитите.
17 For many among the assembly who not they had consecrated themselves and the Levites [were] over [the] slaughter of the passovers for every not clean to consecrate [them] to Yahweh.
Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за да се осветят Господу.
18 For [the] greater part of the people many from Ephraim and Manasseh Issachar and Zebulun not they had purified themselves for they ate the passover with not according to [what] is written for he had prayed Hezekiah on them saying Yahweh good may he make atonement for.
Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,
19 Every [one who] heart his he has directed to seek God - Yahweh [the] God of ancestors his and not according to [the] purification of the holy place.
който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изискано за светилището.
20 And he listened Yahweh to Hezekiah and he healed the people.
И Господ послуша Езекия та прости людете.
21 And they observed [the] people of Israel who were found (in Jerusalem *L(abh)*) [the] festival of the unleavened bread seven days with joy great and [were] praising Yahweh a day - in a day the Levites and the priests with instruments of strength to Yahweh.
И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.
22 And he spoke Hezekiah to [the] heart of all the Levites who were understanding understanding good to Yahweh and they ate the appointed feast [the] seven the days sacrificing sacrifices of peace offerings and giving thanks to Yahweh [the] God of ancestors their.
И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.
23 And they took counsel all the assembly to observe seven days another and they observed seven days joy.
Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.
24 For Hezekiah [the] king of Judah he contributed for the assembly one thousand young bulls and seven thousand sheep. And the officials they contributed for the assembly young bulls one thousand and sheep ten thousand and they consecrated themselves priests to multitude.
Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.
25 And they rejoiced - all [the] assembly of Judah and the priests and the Levites and all the assembly which were coming from Israel and the sojourners who were coming from [the] land of Israel and who were dwelling in Judah.
И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.
26 And it was joy great in Jerusalem for since [the] days of Solomon [the] son of David [the] king of Israel not like this in Jerusalem.
Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.
27 And they arose the priests the Levites and they blessed the people and it was listened to voice their and it came prayer their to [the] dwelling of holiness his to the heavens.
След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето. Неговото свето обиталище.
