Song of Solomon 7
1 How beautiful, are thy feet in sandals, O daughter of a noble, —The curvings of thy hips, are like ornaments wrought by the hands of a skilled workman:
Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
2 Thy navel, is a round bowl, may it not lack spiced wine! Thy body, a heap of wheat fenced about with lilies;
Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
3 Thy two breasts, are like two young roes, the twins of a gazelle:
Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
4 Thy neck, is like a tower of ivory, —Thine eyes, are pools in Heshbon, by the gate of Bath-rabbim, Thy nose, is like the tower of Lebanon, which looketh towards Damascus:
Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
5 Thy head upon thee, is like Carmel, And, the hair of thy head, is like purple, —The king, is held captive by the ringlets!
Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
6 [HE] How beautiful, and how delightful, O dear love, for delights:
Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
7 This thy stature, is like to a palm-tree, and, thy breasts, are like clusters:
Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 I said, I will ascend the palm-tree, I will lay hold of its fruit stalks—Oh then, let thy breasts, I pray thee, be like vine-clusters, And, the fragrance of thy nose, like apples;
Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 And, thy mouth, like good wine—[SHE] Flowing to my beloved smoothly, gliding over the lips of the sleeping.
И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
10 I, am my beloved’s, and, unto me, is his longing.
Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
11 Come, my beloved, Let us go forth into the country, Let us stay the night in the villages:
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
12 Let us get up early to the vineyards, Let us see whether the vine, hath burst forth, the blossom, hath opened, the pomegranates, have bloomed, —There, will I give my caresses to thee.
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
13 The love-apples, have given fragrance, and, at our openings, are all precious things, new and yet old, —O my beloved! I have treasured them up for thee.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
