Song of Solomon 2
1 [SHE] I am The meadow-saffron of Sharon, The lily of the valleys.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 [HE] As a lily among thorns, So, is my fair one, among the daughters!
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 [SHE] As an apple-tree among the trees of the forest, So, is my beloved, among the sons: In his shade, I greatly delighted and sat down, And, his fruit, was sweet to my taste.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 He hath brought me into the house of wine, and, his banner over me, is love.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustain me with raisin-cakes, refresh me with apples, —for sick with love, I am.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 His left hand under my head, then, his right hand, embraceth me!
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 [HE] I adjure you, ye daughters of Jerusalem, by the gazelles or by the hinds of the field, —That ye wake not, nor arouse, the dear love until she please!
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 [SHE] The voice of my beloved! Lo! here he cometh, —leaping over the mountains, skipping over the hills.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Resembleth, my beloved, a gazelle, or a young stag, —Lo! here he is, standing behind our wall, looking in at the windows, peeping in at the lattice.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Responded my beloved, and said to me, —Rise up! my fair—my beautiful—one, and come away,
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 For lo, the winter, is past, —the rain, is over, [and] gone;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 The flowers, have appeared in the earth, the time of the spring-song, hath come, —and, the voice of the turtle, is heard in our land;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 The fig-tree, hath spiced her green figs, and, the vines—all blossom, yield fragrance, —Rise up! my fair—my beautiful—one, and come away!
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 [HE] O my dove! In the retreats of the crag, in the hiding-place of the terrace, Let me see thy form, Let me hear thy voice, —For, thy voice, is sweet, and, thy form, comely.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 [BOTH] Take ye for us, the foxes, the little foxes that are spoiling the vines, —and, our vines, are all blossom!
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 [SHE] My beloved, is, mine, and, I, am, his, he that pastureth among lilies!
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Until the day, breathe, and the shadows, be lengthened, Again, liken thyself, my beloved, to a gazelle, or to a young stag, upon the cleft mountains.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
