Psalms 78
1 An Instructive Psalm. Asaph’s. Give ear, O my people, to mine instruction, Bend your ear to the sayings of my mouth;
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I will open, in a parable, my mouth, I will pour forth enigmas out of antiquity; —
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Which we have heard, and come to know, And, our fathers, have recounted to us;
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 We will not withhold [them] from their children, To a later generation, recounting the praises of Yahweh, Even his might and his wonders which he wrought;
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 When he set up a testimony in Jacob, And, a law, appointed in Israel, —Which he commanded our fathers, That they might make them known to their children;
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 To the end, A later generation, might come to know, Children who should be born, Who should arise, and recount [them] to their children;
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 That they might set, in Elohim, their confidence, —And not forget the doings of El, But, his commandments, might observe;
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 And not become, like their fathers, a generation stubborn and rebellious, —A generation that fixed not their heart, Neither was their spirit, faithful with GOD.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 The sons of Ephraim—armed bowmen, Turned in the day of battle;
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 They kept not the covenant of God, And, in his law, refused to walk;
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 And forgat His doings, And his wonders which he had showed them:
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 In presence of their fathers, wrought he, wondrously, —In the land of Egypt—the field of Zoan:
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 He clave the sea, and caused them to pass through, And reared up the waters like a mound;
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 And led them, by a cloud, in the daytime, And all the night, by a light of fire;
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 He used to cleave rocks in the desert, And let them drink as out of mighty deeps;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 And he brought forth streams out of the cliff, And caused waters to flow down, like rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 But again, once more sinned they against him, Resisting the Most High in a land of drought:
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 They put GOD to the proof in their heart, By asking food to their mind:
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Yea they spake against Elohim, —They said, Can GOD prepare a table in the desert?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Lo! he hath smitten a rock, And waters, have gushed out, Yea, torrents, have rushed along, —Food also, can he give? Or provide flesh for his people?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Therefore, Yahweh hearkened, and became wroth, —And, a fire, was kindled against Jacob, Moreover also, anger, mounted against Israel;
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Because, They believed not in God, Nor trusted in his salvation;
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Though he had commanded the skies above, And, the doors of the heavens, had opened;
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 And had rained on them manna to eat, And, the corn of the heavens, had given to them:
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 The food of the mighty, each one did eat, Nourishment, sent he them to the full;
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 He let loose an east wind in the heavens, Then guided he, in his might, a south wind;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 And rained upon them flesh as the dust, And, like the sand of the seas, birds of wing;
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 And let them fall in the midst of their camp, —Round about their habitations.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 So they did eat and were abundantly filled, When, what they longed for, he had brought them: —
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 They had not turned away from what they had longed for, Yet was their food in their mouth,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 When, the anger of God, mounted against them, And he slew of their vigorous youths, And, the choice young men of Israel, caused he to bow down in death.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 For all this, sinned they still, And believed not in his wonders;
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 So he ended, in a breath, their days, And their years, in a sudden terror!
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 If he slew [of] them, then they sought him, Yea they turned, and did earnestly seek GOD;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 And remembered that, Elohim, was their rock, Yea, EL Most High, their Redeemer:
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 So they spake him fair with their mouth, And, with their tongue, did promise him falsely;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 But, their heart, was not fixed with him, Nor were they trusty in his covenant:
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Yet, he, full of compassion, would put a propitiatory-covering over iniquity, and not destroy, —Yea, many a time, turned he back his anger, And would not stir up all his wrath.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 So then he remembered, That, Flesh, they were, A Wind departing, that returneth not.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 How often they, Resisted him in the desert, Vexed him, in the waste:
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Yea they again put GOD to the test, And, to the Holy One of Israel, caused they sorrow:
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 They remembered not his hand—The day, When he ransomed them from the adversary;
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 When he set, in Egypt, his signs, And his wonders, in the plain of Zoan;
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 When he turned, into blood, their Nile-streams, And, their own rivers, could they not drink;
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 He sent among them, The gad-fly, and it devoured them, And the frog, and it despoiled them;
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 When he gave to the corn-locust their produce, And their toil, to the swarming locust;
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 He killed, with hail, their vine, And their sycomores, with frost:
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 When he gave up, to hail-storms, their beasts, And their cattle, to pestilent fevers;
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 He sent among them the heat of his anger, Wrath and indignation and distress, —A mission of messengers of misfortune:
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 He leveled a path for his anger, Withheld not, from death, their soul, But, their life—to the pestilence, he delivered:
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 So he smote, Every first-born in Egypt, The beginning of their strength, in the tents of Ham;
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 And he set forth, like sheep, his people, And guided them, like a flock in the desert;
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Yea he led them securely, and they dreaded not, And, their enemies, the sea did cover.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Then brought he them within his own holy bounds, The mountain-range, which his right hand made his own:
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 So he drave out, before them, [whole] nations, And allotted them, by line, an inheritance, And caused to dwell, in their own homes, the tribes of Israel.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 But they tested and resisted God Most High, And, his testimonies, did not observe;
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 But drew back and dealt treacherously, like their fathers, They turned aside, like deceitful bowmen;
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 And provoked him to anger with their high places, And, with their images, used to move him to jealousy.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 God heard and was wroth, And greatly abhorred Israel;
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 So he gave up the habitation of Shiloh, The tent he had set up among Men;
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Yea he gave up, into captivity, his strength, And his beauty into the hand of an adversary;
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 And delivered up, to the sword, his people, And, with his own inheritance, was he wroth;
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 His young men, were devoured by fire, And, his virgins, were not praised in song;
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 His priests, by the sword, did fall, And, his widows, were not able to bewail.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Then awoke, as one that had slept, Adonay, As a warrior exulting with wine!
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 So he smote his adversaries in the rear, Reproach age-abiding, laid he upon them.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Howbeit he rejected the tent of Joseph, And, the tribe of Ephraim, did not choose:
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 But made choice of the tribe of Judah, The mountain of Zion, which he loved;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 And built, like the heights, his sanctuary, Like the earth, he founded it to times age-abiding.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 And made choice of David his servant, And took him from among the folds of the sheep:
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 From after the sucking ewes, he brought him in, —To be shepherd to Jacob his people, And to Israel, his inheritance.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 So he did shepherd them, according to the singleness of his heart, And, with the discernment of his hands, used he to guide them.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
