Psalms 71
1 In thee, O Yahweh, have I sought refuge, May I not be ashamed unto times age-abiding:
На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 In thy righteousness, wilt thou rescue me, and deliver me, Incline unto me thine ear, and save me:
Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Be thou unto me, a Rock to dwell in, a Place of Security, To save me, For, my mountain crag and my stronghold, thou art.
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Oh my God, deliver me, From the hand of the lawless one, From the clutch of the perverse and ruthless one;
Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 For, thou, art my hope, My Lord, Yahweh, My confidence from my youthful days:
Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Upon thee, have I stayed myself from birth, Thou art he that severed me, from the body of my mother, Of thee, shall be my praise—continually.
Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 A very wonder, have I been unto many, Seeing that, thou, hast been my strong refuge,
Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 My mouth shall be filled with, thy praise, All the day, with thy splendour.
Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Do not cast me off in the time of old age, When my vigour faileth, do not forsake me;
Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 For mine enemies have spoken of me, And, they who watch for my life, have taken counsel together;
Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 Saying, God, hath forsaken him, Pursue and take him, For there is none to rescue.
И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 O God, be not far from me, O my God, to help me, make haste!
Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Let them be ashamed—be consumed, Who are assailing my life, —Let them be covered with reproach and confusion, Who are seeking my hurt.
Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 But, I, continually will hope, And will add to all thy praise;
Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 My mouth, shall relate thy righteousness, All the day, thy deliverance, For I know not the numbers.
Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 I will enter into the mighty doings of My Lord—Yahweh, I will make mention of thy righteousness—thine alone.
Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 O God, thou hast taught me from my youthful days, And, hitherto, have I been wont to tell of thy wonders;
Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Even now, therefore, that I am old and grayheaded, O God, do not forsake me, —Until I tell of thine arm unto a [new] generation, Unto every one that is to come, thy might;
Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 And, as for thy righteousness, O God, up on high, Wherein thou hast wrought great things, O God! who is like unto thee?
Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Thou who hast let us see many distresses and misfortunes, Wilt again bring us to life, And, out of the resounding depths of the earth, wilt again raise us up;
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Thou wilt increase my greatness, And, on every side, wilt comfort me.
Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 I also, will praise thee by the aid of a harp, Thy faithfulness, O my God, —I will make music unto thee with a lyre, Thou holy one of Israel;
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 My lips shall make a joyful noise, When I make music unto thee, And my soul which thou hast ransomed;
ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Even my tongue, all the day, shall softly utter thy righteousness, For they have turned pale—for they have blushed, Who were seeking my hurt.
Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
