Psalms 69
1 To the Chief Musician. On "The Lilies." David’s. Save me, O God, For waters have entered as far as the life;
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 I have sunk in deep swamp, Where there is no place to stand, I have come into abysses of waters, Where a flood hath overflowed me;
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 I am weary with mine outcry, Parched is my throat, —Mine eyes have become dim, through waiting for my God.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 More than the hairs of my head, Are they who hate me without cause, —Firmer than my bones, Are they who are my foes for false cause, —What I had not plundered, then, had I to restore.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 O God, thou, hast known my folly, And, my wrong-doings, from thee, have not been hid.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Let them not be ashamed, through me, Who have waited for thee, O My Lord, Yahweh of hosts, —Let them not be confounded, through me, Who are seeking thee, O God of Israel!
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Because, for thy sake, have I borne reproach, Confusion hath covered my face;
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 One estranged, have I become, to my own brethren, Yea, an alien, to the sons of my own mother;
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Because, zeal for thy house, hath eaten me up, And, the reproaches of them who have reproached thee, have fallen upon me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 When I have humbled my soul with fasting, Then hath it turned to my reproach;
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 When I have made my clothing of sackcloth, Then have I served them for a by-word;
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 They who sit in the gate talk against me, —And [against me are] the songs of them who imbibe strong drink.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 But, as for me, my prayer shall be unto thee, O Yahweh, in a time of acceptance, O God, in the abounding of thy lovingkindness, answer me with thy saving faithfulness.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Rescue me out of the mire, lest I sink, Let me be rescued, From my haters, and, From abysses of waters:
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Let not a flood of waters overflow me, And let not the depth swallow me up, Neither let the well close, over me, her mouth.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Answer me, O Yahweh, for good is thy lovingkindness, According to the abounding of thy compassions, turn thou towards me:
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Then do not hide thy face from thy servant, Because I am in distress, haste thou—answer me!
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Oh draw near unto my soul—redeem it, Because of mine enemies, ransom me.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Thou, knowest my reproach, and my shame, and my confusion, Before thee, are all mine adversaries.
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Reproach hath broken my heart, and I am weak, —Though I waited for one to pity me, yet there was none, And for comforters, yet I found not any.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 But they put in my food—poison! And, for my thirst, they gave for my drink—vinegar!
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Let their table, before them, become a snare, And unto their friends, a lure;
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Let their eyes become too dim to see, And, their loins, continually cause thou to shake;
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Pour out over them thine indignation, And let, the glow of thine anger, overtake them:
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Let their encampment become desolate, In their tents, be there none to dwell:
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 For, whom, thou thyself, hadst smitten, they pursued, And, unto the pain of thy wounded ones, they must needs add.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Lay punishment on their iniquity, And let them not enter into thy righteousness;
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Let them be blotted out of the book of life, And, with the righteous, let them not be enrolled.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 I, then, am humbled and in pain, Thy salvation, O God, may it set me on high.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 I will praise the Name of God with a song, And will magnify him with thanksgiving;
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 So shall it be more pleasing to Yahweh than a bullock of the herd, Showing horn [and] divided hoof.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 The humbled have seen—they rejoice! Ye seekers of God, let your heart, then, revive;
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 For, a Hearkener to the needy, is Yahweh, And, his prisoners, hath he not despised.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Let the heavens and the earth, praise him, The seas, and everything that creepeth therein.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 For, God, will save Zion, And build the cities of Judah, So shall men dwell there, and possess it:
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Yea, the seed of his servants, shall inherit it, And, the lovers of his Name, shall settle down therein.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
