Psalms 49
1 To the Chief Musician. For the Sons of Korah. A Melody. Hear ye, this all ye peoples, Give ear, all ye inhabitants of this passing world;
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Both sons of the low, And sons of the high, —Together both rich and needy: —
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 My mouth, shall speak forth Wisdom, And the soft utterance of my heart be Understanding:
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 I will bend, to a by-word, mine ear, I will open, on the lyre, mine enigma.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Wherefore should I fear in the days of calamity, Though the iniquity of them who lie in wait for me should enclose me?
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 As for them who are trusting in their wealth, —And, in the abundance of their riches, do boast themselves,
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 A brother, can none of them, redeem, he cannot give unto God a ransom for himself:
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 So costly, is the redemption of their soul, That it faileth unto times age-abiding;
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 That he should, yet, live on, continually, Should not see corruption.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 For it is seen that, the wise, die, Together with the dullard, and the brutish, do they perish, And leave, to others, their wealth:
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Their, inward thought, is that their houses are for times age-abiding, Their habitations, for generation after generation, —They give their own names unto lands!
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 But, a son of earth, though wealthy, cannot tarry, He hath made himself a by-word—Beasts, they resemble:
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 This, their way, is a folly to them, And yet, their followers, with their mouth, approve. (Selah)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Like sheep—into hades, are they driven, Death shall shepherd them, —And the upright shall have dominion over them in the morning, Even their form, is to decay, Hades, is all that remaineth of a habitation for him. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 But, God, will redeem my soul, out of the hand of hades, For he will take me. (Selah) (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 Do not fear, When a man becometh rich, When the glory of his house increaseth;
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 For, when he dieth, he shall take, nothing, his glory shall not descend after him;
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 For, though, his own self—while he lived, he used to bless, And they will praise thee, when thou doest well to thyself,
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 He shall enter as far as the circle of his fathers, Nevermore, shall they see the light.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 A son of earth though wealthy, who discerneth not, Hath made himself a by-word, Beasts, they resemble.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
