Psalms 38
1 A Melody of David. To bring to Remembrance. O Yahweh, do not, in thine anger, correct me, nor, in thy wrath, chastise me;
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 For, thine arrows, have sunk down into me, and thy hand, presseth heavily upon me.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 There is no soundness in my flesh, By reason of thine indignation, There is no peace in my bones, By reason of my sin;
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 For, mine iniquities, have passed over my head, Like a heavy burden, they are too heavy for me:
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 My wounds are of bad odour—they have festered, by reason of my folly:
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 I am bent, I am bowed down very low. All the day, have I gloomily walked;
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 For, my loins, are filled with inflammation, and there is no soundness in my flesh:
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 I am benumbed and crushed exceedingly, —I have cried aloud because of the groaning of my heart.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 O My Lord! before thee, is all my longing, and, my sighing, from thee, hath not been hid:
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 My heart, fluttereth, my strength hath forsaken me, and, as for the light of mine eyes, even they, are not with me:
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 My lovers, and my friends, from before my stroke, stand aloof, —and, my near ones, far away, do stand:
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Yea they who are seeking my life, have laid snares, and they who are asking my harm, have threatened engulfing ruin, And, deceitful things—all day long, do they mutter.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 But, I, as one deaf, will not hear, —and as one dumb, who will not open his mouth:
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Thus have I become as a man who cannot hear, in whose mouth are no arguments:
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Because, for thee, O Yahweh, have I waited, Thou, wilt answer, O Adonay, my God!
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 For I said, Lest they rejoice over me! When my feet were tottering, against me, have they magnified themselves:
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 For, I, to halt, am ready, and, my pain, is before me continually;
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 For, mine iniquity, will I declare, I shall be anxious because of my sin;
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 And, my foes, are alive—have become strong, —and multiplied are they who hate me for false cause:
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Even they who are repaying evil for good, accuse me because I pursue the good.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Do not forsake me, O Yahweh, My God! be not far from me:
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Make haste to help me, My Lord, my deliverance!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
