Psalms 35
1 David’s. Contend, O Yahweh, with them who contend with me, Make war upon them who make war upon me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Grasp buckler and shield, and arise in my help;
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Then draw the spear, and close up against my pursuers, Say to my soul, Thy salvation, I am!
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let them be ashamed and confounded, who are seeking my life, —Let them turn back and be put to the blush, who are devising my hurt:
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as chaff before the wind, with, the messenger of Yahweh, pressing them on:
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way become dark and slippery, with, the messenger of Yahweh, pursuing them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For, without cause, have they hid for me, in a ditch, their net, —Without cause, have they digged [a pit] for my life.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 There shall reach him a ruin he could not know, —Yea, his own net which he hath hidden, shall capture him, Into that ruin, shall he fall!
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 But, my soul, shall exult in Yahweh, —shall be glad in his salvation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones, shall say—O Yahweh, who is like unto thee? Rescuing the oppressed from one stronger than he, Yea the oppressed and the needy, from their spoiler.
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 There rise up witnesses helping forward violence and wrong, What I know not, they demand of me:
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They repay me evil for good, Bereaving my soul.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 But, as for me, when they were sick, my clothing was sackcloth, I humbled, with fasting, my soul, though, my prayer, unto mine own bosom, might return:
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 Like as for a friend, like as for a brother of mine own, I walked to and fro, As though mourning for a mother, I gloomily bowed myself down.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But, in mine overthrow, have they rejoiced, and gathered themselves together, —There gathered themselves together against me foolish men, and I knew it not, They have torn in pieces, and not been silent;
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 Amidst profane praters of perversion, have they gnashed upon me with their teeth.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 My Lord! how long wilt thou look on? Bring back my soul out of their raging, from among lions, my solitary self.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 I will thank thee, in the midst of a great convocation, —In the midst of a mighty people, will I praise thee.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them who are falsely my foes rejoice over me, As for them who hate me without cause, let them not wink the eye!
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For, no salvation, will they utter, —But, against the quiet of the land, deceitful things, do they devise;
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Yea they have opened wide against me their mouth, They have said, Aha! Aha! our own eye, hath seen!
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Thou hast seen, O Yahweh, do not keep silence! O My Lord! be not far from me:
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Bestir thyself and wake up, to my vindication, O my God and My Lord!—to my plea:
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Vindicate me according to thy righteousness, O Yahweh, my God! And let them not rejoice over me:
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their heart, Aha! to our mind! Let them not say, We have swallowed him up!
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them turn pale, and then at once blush, who are rejoicing at my misfortune, —Let them be clothed with shame and confusion, who are magnifying themselves against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Let them shout in triumph and rejoice, who are desiring my justification; And let them say continually, Yahweh be magnified, Who hath taken pleasure in the prosperity of his servant.
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 Mine own tongue also, shall softly utter thy righteousness, —All the day long, —thy praise!
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
