Psalms 147
1 Praise ye Yah, For it is good, to make melody to our GOD, —For it is delightful, seemly is praise!
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Yahweh, is building Jerusalem, The outcasts of Israel, will he gather together.
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 He is healing the broken in heart, —and binding up their hurts.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Counting the number of the stars, To all of them—names, he giveth.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Great is our Lord, and of abounding strength, And, his knowledge, cannot be expressed.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Yahweh, relieveth the humbled! casting the lawless down to the earth.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Respond to Yahweh with thanksgiving, Make melody to our God with the lyre.
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Who covereth the heavens with clouds, preparing rain for the earth, who causeth the mountains to sprout grass:
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Giving, to the beast, its food, to the young ravens, when they cry.
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Not in the strength of the horse, doth he delight, Not in the legs of a man, hath he pleasure:
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Yahweh, hath pleasure, in them who revere him, in them who wait for his lovingkindness.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Laud thou, O Jerusalem, Yahweh, Praise thy God, O Zion:
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 For he hath strengthened the bars of thy gates, He hath blessed thy children in thy midst:
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 Who maketh thy boundaries to be peace, With the marrow of wheat, doth he satisfy thee:
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 Who sendeth his utterance to the earth, How swiftly, runneth his word!
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 Who giveth snow like wool, Hoar-frost—like ashes, he scattereth:
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Casting forth his ice like crumbs, Before his cold, who can stand?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 He sendeth forth his word and melteth them, He causeth his wind to blow, the waters, stream along:
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 Declaring his word unto Jacob, His statutes and his regulations, unto Israel.
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 He hath not dealt so with any nation, and, his regulations, he maketh not known to them. Praise ye Yah!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
