Psalms 137

1 By the rivers of Babylon, there, we sat down, yea we wept—when we remembered Zion:

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Upon the willows—in the midst thereof, hanged we our lyres:

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 For, there, our captors asked of us words of song, and our plunderers—gladness, —Sing us of the songs of Zion!

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 How shall we sing the song of Yahweh, on a foreign soil?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget thee, O Jerusalem, Let my right-hand forget:

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Let my tongue cleave to the roof of my mouth, if I do not remember thee! if I do not lift up Jerusalem above the head of mine own gladness.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember, O Yahweh, against the sons of Edom, the day of Jerusalem, —how they continued to say—Overthrow! Overthrow! unto the foundation within it.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 O ruined daughter of Babylon, —how happy the man who shall repay thee thy dealing, wherewith thou didst deal with us!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 How happy the man who shall snatch away and dash thy children against the crag.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!