Psalms 106
1 Praise ye Yah, Give ye thanks to Yahweh—For he is good, For age-abiding, is his lovingkindness.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Who can relate the mighty deeds of Yahweh? can cause to be heard, all his praise?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 How happy! They who observe justice, He that executeth righteousness at all times.
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Remember me, O Yahweh, when thou acceptest thy people, Visit me, with thy salvation;
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 That I may look upon the welfare of thy chosen ones, That I may rejoice in the joy of thy nation, That I may glory, with thine inheritance.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 We have sinned—with our fathers, We have acted perversely, we have committed lawlessness;
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Our fathers, in Egypt, understood not thy wonders, They remembered not the abounding of thy lovingkindnesses, but rebelled by the sea—at the Red Sea.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Yet he saved them, for the sake of his Name, to make known his mighty power;
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 So he rebuked the Red Sea, and it dried up, And he led them through deeps, as pasture-land;
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 And saved them from the hand of one full of hatred, And redeemed them out of the hand of the foe;
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 So the waters covered their adversaries, Not one from among them, was left.
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 They believed therefore in his words, They sang his praise.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 Soon forgat they his works, —They waited not for his counsel;
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 But lusted a lust in the desert, and tested GOD in the waste.
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 So he gave them their request, but sent leanness into their soul.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 And they became jealous of Moses in the camp, —of Aaron the holy one of Yahweh;
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 The earth opened and engulfed Dathan, and covered up the assembly of Abiram;
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 Then was kindled a fire in their assembly, —a flame, consumed the lawless ones.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 They made a calf in Horeb, —and bowed down to a molten image;
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Thus changed they my glory, for the similitude of an ox that eateth grass.
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 They forgat GOD their saviour, who had done great things in Egypt:
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Wonders in the land of Ham, Terrible things by the Red Sea.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Then would he have bidden to destroy them, —had not Moses his chosen, stood in the breach before him, To turn back his wrath from destroying.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 And they refused the delightful land, They believed not his word;
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 But murmured in their tents, —They hearkened not unto the voice of Yahweh.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 So he lifted up his hand unto them, that he would let them fall in the desert;
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 And would disperse their seed among the nations, and would scatter them throughout the lands.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 Yet they let themselves be bound to Baal-peor, —and did eat sacrifices to the dead:
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 So they provoked to anger by their doings, and a plague, made a breach among them.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Then stood up Phinehas, and interposed, and stayed was the plague:
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 So it was counted unto him, for righteousness, To generation after generation, unto times age abiding.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 And they provoked by the waters of Meribah, —And it fared ill with Moses, for their sakes;
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 For they embittered his spirit, and he spake rashly with his lips.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 They destroyed not the peoples of which Yahweh had spoken to them;
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 But had fellowship with the nations, and learned their doings;
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 Yea they served their idols, and they became to them a snare:
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Yea they sacrificed their sons and their daughters to mischievous demons;
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 And poured out innocent blood, the blood of their sons and their daughters, whom they sacrificed to the idols of Canaan, And the land was polluted with blood-shed;
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 And they became unclean by their works, and became unchaste in their doings.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Then was kindled the anger of Yahweh with his people, and he abhorred his own inheritance.
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 So he delivered them up into the hand of the nations, And they who hated them, had dominion over them;
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 And their enemies oppressed them, And they were bowed down under their hand.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Many times, did he rescue them, —But, they, rebelled by their counsel, and sank low in their iniquity.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Then looked he on the distress which befell them, —when he heard their loud cry;
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 Then remembered he, for them, his covenant, and was moved to pity, according to the abounding of his lovingkindnesses;
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 And granted them compassion before all their captors.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Save us, O Yahweh our God, and gather us from among the nations, That we may give thanks unto thy holy Name, That we may triumph aloud in thy praise.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Blessed be Yahweh, God of Israel, from one age even unto another, And all the people, shall say, Amen! Praise ye Yah!
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
