Psalms 104
1 Bless, O my soul, Yahweh, —Yahweh, my God, thou art exceedingly great, With honour and majesty, hast thou clothed thyself,
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Putting on light, as a robe, Stretching out the heavens, as a curtain;
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Building, in the waters, his upper chambers, —Who maketh clouds his chariot, Who passeth along on the wings of the wind;
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Making His messengers, winds, His attendants, a flaming fire;
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 He hath fixed the earth on its foundations, It is not to be shaken, to times age-abiding and beyond.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 With the resounding deep—as a garment, hast thou covered it, Above the mountains, stand the waters;
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 At thy rebuke, they flee, At the voice of thy thunder, they hurry away;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Mountains rise, Valleys sink, Unto the place which thou hast fixed for them;
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Bounds, hast thou set, which they are not to pass over, They are not to return to cover the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Who hast sent forth springs, through the torrent-beds, Between the mountains, they flow along;
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They give drink, to every wild beast of the field, The wild asses do break their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Over them, the bird of the heavens settleth down, From amidst the foliage, they utter a voice.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Who watereth the mountains out of his upper chambers, Out of the fruit of thy works, thou satisfiest the earth.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Who causeth the grass to shoot forth for the cattle, And the herb, for the service of man, That he may bring forth food out of the earth;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And, wine, may rejoice the heart of man, Making radiant his well-nourished face, —And, food, may, the heart of man, sustain.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Satisfied are, The trees of Yahweh, The cedars of Lebanon, which he hath planted;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Where the birds build their nests, The stork, in the fir-trees, hath her house;
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high mountains, are for the chamois, The crags, are a refuge for the conies.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He hath made the moon for seasons, And, the sun, knoweth his place for entering in.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou causest darkness, and it becometh night, Therein, creepeth forth, Every wild beast of the forest;
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The young lions, roaring for prey, And seeking, from GOD, their food.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 The sun ariseth, they withdraw themselves, And, in their lairs, lay them down.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Man goeth forth to his work, And to his labour, until evening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 How thy works abound, O Yahweh! All of them—in wisdom, hast thou made, The earth is full of thy possession: —
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 This sea here, is great and broad on both hands, —Wherein are creeping things, even without number, Living things, small with great;
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There, ships, sail along, This sea-monster, thou hast formed to sport therein;
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 All of them, for thee, do wait, That thou mayest give them their food in its season;
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Thou givest unto them, they gather, Thou openest thy hand, they are satisfied with good.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Thou hidest thy face, they are dismayed, Thou withdrawest their spirit, They cease to breathe, And, unto their own dust, do they return:
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created, And thou renewest the face of the ground.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Be thy glory, O Yahweh, to times age-abiding, Let Yahweh rejoice in his own works:
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Who looketh at the earth, and it trembleth, He toucheth the mountains, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing to Yahweh, as long as I live! Yea I will touch the strings to my God, while I continue;
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Pleasing unto him, be my (meditation) I, will rejoice in Yahweh.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Sinners shall be consumed out of the earth And, the lawless, no more, shall exist, —Bless, O my soul, Yahweh, Praise ye Yah!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
