Psalms 10
1 Wherefore, O Yahweh, shouldst thou stand afar off? [Wherefore] hide thyself, in times of destitution?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 In the pride of the lawless one, he hotly pursueth the poor, let them be caught in the plots which they have devised!
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 For the lawless one hath boasted over the longing of his soul, and, the robber, hath blasphemed Yahweh.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 The lawless one, in the loftiness of his countenance, will not enquire, God is not in any of his plots:
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 His ways are firm at all times, On high, are thy righteous regulations, out of his sight, As for all his adversaries, he puffeth at them:
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 He hath said in his heart, I shall not be shaken, —From generation to generation, shall I be in no misfortune.
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 With cursing, his mouth is full, and with deceptions and oppression, Under his tongue, are trouble and mischief:
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He abideth in the lurking-place of villages, In the hiding-places, he murdereth the innocent, —His eyes, for the unfortunate, are on the watch:
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lieth in wait in a hiding-place, like a lion in his covert, He lieth in wait to catch the humbled, He catcheth the humbled, by drawing him into his net:
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 He croucheth, he lieth down, then falleth he with his strong claws upon the unfortunate.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 He hath said in his heart, GOD hath forgotten, —He hath veiled his face, Oh he hath never seen!
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise! Yahweh! O GOD! raise thy hand, —Do not forget the patient!
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Wherefore hath the lawless one blasphemed God? He hath said in his heart, Thou wilt not require [it]!
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 Thou hast seen! For, thou, mischief and misery, dost discern, to requite with thine own hand, Unto thee, doth, the unfortunate one, give himself up, To the fatherless, thou thyself, hast become a helper.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Shatter thou the arm of the lawless one, And, as for the wrongful, wilt thou not enquire for his lawlessness—wilt thou not find [it]?
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 Yahweh, is king, to times age-abiding and beyond, The nations have perished out of his land.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 The longing of the patient, thou hast heard, O Yahweh, Thou wilt establish their heart, Thou wilt make attentive thine ear:
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 To vindicate the fatherless and the crushed, A man of the earth, shall, no further, cause terror!
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
