Proverbs 9
1 Wisdom, hath builded her house, hath hewn out her seven pillars;
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 hath slaughtered her beasts, hath mingled her wine, hath even set in order her table;
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 hath sent forth her maidens, She crieth aloud, upon the tops of the heights of the city:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 Whoso is simple, let him turn in hither, as for him that lacketh sense, she saith to him—
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Come, feed on my food, and drink of the wine I have mingled;
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Forsake the simple ones, and live, and advance in the way of understanding.
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 He that rebuketh a scoffer, getteth to himself contempt, and, he that reproveth a lawless man, [getteth to himself] his shame.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Do not reprove a scoffer, lest he hate thee, Reprove a wise man, and he will love thee.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Give to a wise man, and he will be wiser still, Inform a righteous man, and he will increase learning.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 The beginning of wisdom, is the reverence of Yahweh, and, the knowledge of the Holy, is understanding;
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 For, by me, shall be multiplied—thy days, and there be added to thee—the years of life.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 If thou art wise, thou art wise for thyself, but, if thou scoff, alone, shalt thou bear it.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 The woman Stupidity, is boisterous, so simple that she knoweth not what she would do;
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 So she sitteth at the entrance of her house, upon a seat, in the heights of the city;
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 To invite them who pass by the way, who are going straight on in their paths:
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 Whoso is simple, let him turn aside hither, and, as for him that lacketh sense, she saith to him:
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 Stolen waters, will be sweet, —and a secret meal, will be pleasant;
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
