Proverbs 8
1 Doth not, wisdom, cry aloud? and, understanding, send forth her voice?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 At the top of the high places above the way, at the place where paths meet, she taketh her stand:
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Beside the gates, at the entrance of the city, —at the going in of the openings, she shouteth: —
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 Unto you, O men, I call, and, my voice, is unto the sons of men;
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Understand, ye simple ones, shrewdness, and, ye dullards understand sense;
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Hear, for, princely things, will I speak, and the opening of my lips shall be of equity;
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 For, faithfulness, shall my mouth softly utter, but, the abomination of my lips, shall be lawlessness;
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 In righteousness, shall be all the sayings of my mouth, nothing therein, shall be crafty or perverse;
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 All of them, shall be plain, to them who would understand, and just, to such as would gain knowledge.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Receive my correction, and not silver, and knowledge, rather than choicest gold.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 For better is wisdom, than ornaments of coral, and, no delightful things, can equal her.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 I, wisdom, inhabit shrewdness, —and, the knowledge of sagacious things, I gain.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 The reverence of Yahweh, is to hate wickedness: pride, arrogance, and the way of wickedness; And a mouth of perverse things, do I hate.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Mine, are counsel, and effective working, I, am understanding, mine, is valour:
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 By me, kings reign, and dignitaries decree righteousness;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 By me, rulers govern, and nobles—all the righteous judges:
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 I love, them who love me, and, they who diligently seek me, find me:
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Riches and honour, are with me, lordly wealth, and righteousness;
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Better is my fruit, than gold—yea fine gold, and mine increase, than choice silver;
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 In the way of righteousness, I march along, in the middle of the paths of justice:
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 That I may cause them who love me to inherit substance, and, their treasuries, I may fill.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Yahweh, had constituted me the beginning of his way, before his works, at the commencement of that time;
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 At the outset of the ages, had I been established, in advance of the antiquities of the earth;
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 When there was no resounding deep, I had been brought forth, when there were no fountains, abounding with water;
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Ere yet the mountains had been settled, before the hills, had I been brought forth;
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Or ever he had made the land and the wastes, or the top of the dry parts of the world:
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 When he prepared the heavens, there, was I! When he decreed a vault upon the face of the resounding deep;
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 When he made firm the skies above, when the fountains of the resounding deep, waxed strong;
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 When he fixed for the sea its bound, that, the waters, should not go beyond his bidding, when he decreed the foundations of the earth: —
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Then became I beside him, a firm and sure worker, then became I filled with delight, day by day, exulting before him on every occasion;
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Exulting in the fruitful land of his earth, Yea, my fulness of delight, was with the sons of men.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Now, therefore, ye sons, hearken to me, for how happy are they who, to my ways, pay regard!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Hear ye correction, and be wise, and do not neglect.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 How happy the man that doth hearken to me, —keeping guard at my doors, day by day, watching at the posts of my gates;
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 For, he that findeth me, findeth life, and hath obtained favour from Yahweh;
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 But, he that misseth me, wrongeth his own soul, all who hate me, love death.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
