Proverbs 6
1 My son, if thou have become surety for thy neighbour, —have struck for a stranger thy hands,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Thou hast been snared by the sayings of thy mouth, —thou hast been caught by the sayings of thy mouth.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Do this then, my son, and deliver thyself, When thou hast come into the hand of thy neighbour, Go, haste thee, and urge thy neighbour;
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Do not give sleep to thine eyes, or slumber to thine eyelashes;
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Deliver thyself, as a gazelle out of the hand, and as a bird, out of the hand of the fowler.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Go to the ant, thou sluggard, observe her ways, and be wise;
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Which, having no harvest, scribe, or ruler,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Prepareth, in the summer, her food, hath collected, in the harvest, her sustenance.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 How long, O sluggard, wilt thou lie? how long ere thou rise from thy sleep?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 A little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to rest: —
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 So shall come in, as a highwayman, thy poverty, and, thy want, as one armed with a shield.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 An abandoned man, a man of iniquity, [is he] who—goeth on in perversity of mouth;
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Winketh with his eyes, speaketh with his foot, pointeth with his fingers;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 [Hath] perverse things in his heart, deviseth mischief on every occasion, strifes, he sendeth forth.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 For this cause, suddenly cometh his doom, in a moment, shall he be torn in pieces and there be no mending.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 These six things, doth Yahweh hate, yea, seven, are the abomination of his soul: —
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Eyes that are lofty, a tongue that is false, and hands shedding innocent blood;
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 A heart contriving iniquitous devices, feet hasting to run into mischief;
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 One that uttereth lies—a false witness, and one sending forth strifes between brethren.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Observe thou, my son, the commandment of thy father, and do not decline from the instruction of thy mother:
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Bind them upon thy heart continually, fasten them upon thy neck;
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 When thou walkest abroad, it shall guide thee, when thou sleepest, it shall watch over thee, when thou wakest, it shall speak to thee:
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 For, a lamp, is the commandment, and, the instruction, a light, and, the way of life, are the reproofs of correction:
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 To keep thee from the wicked woman, from the flattery of the tongue of her that is a stranger.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Do not covet her beauty, in thy heart, neither let her take thee, by her eyelashes;
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Because, for the sake of an impure woman, [a man may be brought] even to a cake of bread, —and, a man’s wife, for a precious soul, may hunt!
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Can a man snatch up fire in his bosom, and, his clothes, not be burned?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Or can a man walk upon hot coals, and, his feet, not be burned?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 So, he that goeth in unto his neighbour’s wife, no man shall be guiltless who toucheth her!
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Men despise not a thief, when he stealeth, to satisfy his appetite, because he is famished;
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 Yet, if found, he must pay back sevenfold, All the substance of his house, must he give:
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 He that committeth adultery with a woman, lacketh sense, A destroyer of his own life, is he that doeth it;
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Smiting and shame, shall he find, and, his reproach, shall not be wiped out;
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 For, jealousy, is the rage of a man, nor will he spare, in the day of avenging;
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 He will not look, at any ransom, neither will he consent, though thou increase the bribe.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
