Proverbs 14
1 Every, wise woman, buildeth up her house, but, a foolish one, with her own hands, would break it down.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 He that walketh in his uprightness, is one who revereth Yahweh, but, he that is crooked in his way, is one who despiseth him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the mouth of the foolish, is a haughty rod, but, as for the lips of the wise, thou shalt give heed to them!
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Without cattle, the crib is clean, but, much increase, is in the strength of the ox.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithful witness, will not deceive, but a false witness, uttereth deceitful things.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scoffer seeketh wisdom, and there is none, but, knowledge, to the discerning, is easy.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Get thee from the presence of a man that is a dullard, when thou perceivest not the lips of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdom of the prudent, is to understand his way, but, the folly of dullards, is a fraud.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 the foolish, scoff at guilt, but, between the upright, is good pleasure.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart, knoweth its own bitterness, and, in its joy, no stranger shareth.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the lawless, shall be destroyed, but, the tent of the upright, shall flourish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way that enticeth a man, but, at the latter end thereof, are the ways of death!
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Even, in laughter, the heart may be in pain, and, the latter end of gladness, be grief.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 With his own ways, shall be filled the backslider in heart, and, from himself, shall a good man [be satisfied].
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The simple, believeth every word, but, the prudent, looketh well to his going.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man, feareth, and avoideth evil, but, a dullard, is haughty and confident.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 The impatient, worketh folly, and, a man of wicked devices, is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The simple inherit folly, but, the shrewd, crowneth himself with knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Abased are the wicked, before the good, and, the lawless, at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Even by his neighbour, is a poor man hated, but, the lovers of the rich man, are many.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 He that sheweth contempt for his neighbour, sinneth, but, he that sheweth favour to the afflicted, how happy is he!
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Shall they not, become vagrants, who devise evil? but, lovingkindness and faithfulness, [be to] them who devise good.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 By all labour, there will be abundance, but, the talk of the lips, tendeth only to want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 the crown of the wise, is their wealth, but, the folly of dullards, is, folly.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A deliverer of souls, is a faithful witness, but, he that uttereth falsehoods, is a fraud.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the reverence of Yahweh, is strong security, and, his children, shall have a place of refuge.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The reverence of Yahweh, is a well-spring of life, that a man may avoid the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of a people, is the majesty of the king, but, in the ceasing of population, is the ruin of the prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 One slow to anger, hath great understanding, but, the hasty in spirit, exalteth folly.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 The life of the whole body, is a tranquil mind, but, a decay of the bones, is jealousy.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 The oppressor of the poor, hath reproached his Maker, but he that sheweth favour to the needy, is one who, holdeth Him in honour.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 By his own wickedness, shall the lawless man, be thrust down, but the righteous, seeketh refuge in his integrity.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 In the heart of the intelligent, reposeth wisdom, but, in the midst of dullards, it maketh itself known.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Righteousness, exalteth a nation, but, a reproach to any people, is sin.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The good-pleasure of a king, is due to a servant who is discreet, but, his indignation, shall be against him that bringeth shame.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
