Numbers 12
1 And Miriam and Aaron spake against Moses, on account of the Cushite woman whom he had taken, —for, a Cushite woman, had he taken.
В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха:
2 And they said: Is it only and solely with Moses, that Yahweh hath spoken? With us also, hath he not spoken? And Yahweh heard it.
Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това.
3 Now, the man Moses, was patient, exceedingly, —above all the sons of earth, who were on the face of the ground.
А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.
4 Then said Yahweh suddenly, unto Moses, and unto Aaron, and unto Miriam, Come out ye three unto the tent of meeting. And they three went out.
И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата.
5 Then Yahweh came down in a pillar of cloud, and stood at the entrance of the tent, —and called Aaron and Miriam, and they both went forth.
Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха.
6 Then said he Hear, I beseech you my words. When ye have your prophet, As Yahweh in a vision, will I make myself known, unto him; In a dream, will I speak with him.
И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря.
7 Not so, my servant Moses, —In all my house, trusty, is he:
Но слугата Ми Моисей не е така поставен, той, който е верен в целия Ми дом;
8 Mouth to mouth, do I speak with him And plainly—not in dark sayings, And the form of Yahweh, doth he discern, —Wherefore then, were ye not afraid to speak against my servant—against Moses?
с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея?
9 And the anger of Yahweh kindled upon them and he departed.
И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде.
10 And, when, the cloud, removed from off the tent, —lo! Miriam, leprous, like snow! And Aaron turned unto Miriam and lo! …leprous!
И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена.
11 Then said Aaron unto Moses, —Oh my lord, do not I beseech thee lay upon us sin, although we have made ourselves foolish, and although we have sinned.
Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме.
12 Let her not, I beseech thee, remain like the still-born, —which when it is born of its mother, the half of its flesh is consumed.
Да не бъде тя като мъртво дете, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си.
13 Then Moses made outcry unto Yahweh, saying, —O GOD, I beseech thee grant healing. I beseech thee unto her.
И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я.
14 And Yahweh said unto Moses: If, her own father, had, but spat, in her face, would she not, have acknowledged the shame for seven days? Let her shut herself up for seven days, outside the camp, and afterwards, let her be received back.
А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере.
15 So Miriam shut herself up, outside the camp, for seven days, —and, the people, set not forward, until Miriam had been received back.
И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам.
16 Then afterwards, did the people set forward from Hazeroth, and encamped in the desert of Paran.
Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан в Фаранската пустиня.
