Luke 1
1 Seeing, indeed, that, many, had taken in hand to re-arrange for themselves a narrative, concerning the facts which have been fully confirmed amongst us, —
О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
2 according as they who from the beginning became eye-witnesses and attendants of the Word delivered them unto us,
О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
3 it seemed good, even to me, having closely traced from the outset all things accurately, to write unto thee, in order, most excellent Theophilus:
видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
4 that, as touching the matters which thou hadst been taught by word of mouth, thou mightest obtain full knowledge, of the certainty.
за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 It came to pass, in the days of Herod, king of Judaea, that there was a certain priest, by name Zachariah, of the daily course of Abia; and that he had a wife of the daughters of Aaron, and, her name, was Elizabeth.
В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Now they were both righteous before God, walking in all the commandments and righteous appointments of the Lord, blameless;
Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 and they had no child, inasmuch as Elizabeth was barren, and, both, had become, advanced in their days.
И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 But it came to pass, as he was doing priestly service in the order of his daily course, before God,
И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 according to the custom of his priesthood, it fell to his lot to offer incense, entering into the Temple of the Lord;
по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 and, all the throng of the people, was praying outside, at the hour of the incense offering.
И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 And there appeared unto him a messenger of the Lord, standing on the right hand of the altar of incense;
И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 and Zachariah was troubled when he beheld, and, fear, fell upon him.
И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 But the messenger said unto him—Do not fear, Zachariah! Inasmuch as thy supplication hath been hearkened to, —and, thy wife Elizabeth, shall bring forth a son to thee, and thou shalt call his name, John;
Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 And there shall be joy to thee and exulting, and, many, over his birth, shall rejoice;
Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 For he shall be great before the Lord, and, wine and strong drink, in nowise may he drink, and, with Holy Spirit, shall he be filled, already, from his mother’s womb;
Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
16 And, many of the Sons of Israel, shall he turn towards the Lord their God;
И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 And, he, shall go before him, in the spirit and power of Elijah, —To turn the hearts of fathers unto children, and the unyielding, into the prudence of the righteous, and to prepare, for the Lord, a people made ready.
Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 And Zachariah said unto the messenger—Whereby, shall I know this? for, I, am, aged, and, my wife, advanced in her days.
А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 And the messenger, answering, said unto him—I, am Gabriel, —he that standeth near before God; and have been sent forth to speak unto thee, and to deliver the joyful message unto thee, as touching these things.
Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 And lo! thou shalt be silent, and not able to speak until the day when these things shall come to pass; because thou didst not believe in my words, —the which shall be fulfilled for their season.
И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 And the people were expecting Zachariah, and began to marvel that he should tarry in the Temple;
И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 and when he came forth he was not able to speak unto them, and they perceived that, a vision, he had seen in the Temple, —and, he, continued making signs unto them, and remained dumb.
А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 And it came to pass, when the days of his public ministration were fulfilled, that he departed unto his house.
И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 And, after these days, Elizabeth his wife conceived, and she disguised herself five months, saying—
А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Thus, for me, hath the Lord wrought, —in the days in which he looked upon me, to take away my reproach among men.
Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
26 Now, in the sixth month, was the messenger Gabriel sent forth from God, into a city of Galilee, the name of which was Nazareth, —
А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 unto a virgin, betrothed to a man whose name was Joseph, of the house of David; and, the name of the virgin, was, Mary;
при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 and entering in unto her, he said—Joy to thee, favoured one! The Lord, be with thee!
И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 And, she, at the word, was greatly troubled, and began to deliberate, of what kind, this salutation, might be.
А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 And the messenger said unto her—Do not fear, Mary, for thou hast found favour with God, —
И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 And lo! thou shalt conceive in thy womb, and bring forth a son, and shalt call his name, Jesus:
И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 the same, shall be great, and, Son of the Most High, shall be called, and the Lord God, will give unto him, the throne of David his father, —
Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 And he shall reign over the house of Jacob, unto the ages, and, of his kingdom, there shall be, no end. (aiōn g165)
Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край. (aiōn g165)
34 But Mary said unto the messenger—How, shall this thing be, seeing that, a man, I know not?
А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 And answering, the messenger said unto her—The Holy Spirit, shall come upon thee, and, the power of the Most High, shall overshadow thee; wherefore, even that which is to be born, Holy, shall be called, Son of God.
И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
36 And lo! Elizabeth thy kinswoman, even she, hath conceived a son in, her old-age; —and, this month, is, the sixth, to her, the so-called barren one;
И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Because no declaration from God, shall be void of power.
Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 And Mary said—Lo! the handmaid of the Lord! Might it come to pass unto me, according to thy declaration. And the messenger departed from her.
И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
39 And Mary, arising, in these days, journeyed into the hill country with haste, into a city of Judah, —
През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
40 and entered into the house of Zachariah, and saluted Elizabeth.
и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
41 And it came to pass that, as Elizabeth heard the salutation of Mary, the babe leapt in her womb, and Elizabeth was filled with Holy Spirit, —
И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
42 and lifted up her voice with loud exclamation, and said—Blessed, art thou among women, and, blessed, is the fruit of thy womb;
и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43 And, whence, to me is, this, That the mother of my Lord should come, unto me?
И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
44 For lo! as the sound of thy salutation came into mine ears, the babe in my womb, leapt in exultation.
Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
45 And, happy, is she who hath believed, that there shall be a perfecting of the things which have been spoken to her from the Lord!
И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
46 And Mary said—My soul doth magnify the Lord,
И Мария каза: Величае душата ми Господа,
47 And my spirit hath exulted upon God my saviour;
и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
48 Because he hath looked upon the humbling of his handmaid; for lo! from the present time, all the generations, will pronounce me happy.
Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
49 Because he that is mighty hath done for me great things, and, holy, is his name;
Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
50 And his mercy is unto generations and generations, to them who revere him;
И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
51 He hath wrought strength with his arm, He hath scattered men arrogant in the intention of their heart;
Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 He hath deposed potentates from thrones, and uplifted the lowly;
Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
53 The hungry, hath he filled with good things, and, the wealthy, hath he sent empty away;
Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
54 He hath laid hold of Israel his servant, to be mindful of mercies:
Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
55 According as he spake unto our fathers, —To Abraham, and to his seed, —Unto times age-abiding. (aiōn g165)
(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века. (aiōn g165)
56 And Mary abode with her about three months, and returned unto her house.
А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
57 And, to Elizabeth, was the time fulfilled, that she should be bringing forth, —and she gave birth to a son.
А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
58 And her neighbours and kinsfolk heard, that the Lord had magnified his mercy with her, and they were rejoicing with her.
И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
59 And it came to pass, on the eighth day, that they came to circumcise the child, and were calling it, after the name of its father, Zachariah.
И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
60 And his mother, answering, said—Nay! but he shall be called, John.
Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
61 And they said unto her—There is, no one from among thy kindred, who is called by this name!
И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
62 And they began making signs unto his father, as to what he might be wishing it to be called.
И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
63 And, asking for a small tablet, he wrote, saying—John, is his name! and they marvelled all.
А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
64 And his mouth was opened instantly, and his tongue [loosed], and he began to speak, blessing, God.
И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
65 And fear came upon all the neighbours themselves; and, throughout all the hill-country of Judaea, were all these matters being much talked of;
И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
66 and all who heard laid [them] up in their hearts, saying—What then shall his child be? for, even the hand of the Lord, was with him.
И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
67 And, Zachariah his father, was filled with Holy Spirit, and prophesied, saying: —
Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
68 Blessed, be the Lord, the God of Israel! Because he hath visited and wrought redemption for his people,
Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
69 And hath raised up a horn of salvation for us, In the house of David his servant:
И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
(Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци). (aiōn g165)
71 Of salvation from among our foes, and out of the hand of all them that hate us:
Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 To perform mercy with our fathers, and to be mindful of his holy covenant, —
за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
73 The oath which he sware unto Abraham our father, To grant us,
клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
74 without fear, from the hand of enemies rescued, to be rendering divine service unto him,
Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
75 in lovingkindness and righteousness before him, all our days.
в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
76 And, even thou, child, prophet of the Most High, shalt be called, —for thou shall march on before the Lord, to prepare his ways,
Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
77 Giving a knowledge of salvation unto his people, by a remission of their sins.
За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
78 Because of the yearning compassion of the mercy of our God, wherein shall visit us a day-dawn from on high, —
поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
79 To shine on them who, in the darkness and shade of death, are sitting, to guide our feet into a way of peace.
за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
80 And, the child, went on growing, and being strengthened in spirit, and was in the deserts, until the day he was pointed out unto Israel.
А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
