Lamentations 5
1 Remember, O Yahweh, what hath befallen us, Look around, and see our reproach:
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Our inheritance, turned over to foreigners, our houses, to aliens.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Orphans, have we become, and fatherless, our mothers, are widows indeed.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Our water—for silver, have we drunk, our wood—for a price, cometh in.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Upon our necks, are our pursuers, We labour, and there is allowed us no rest.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 To Egypt, have we stretched out our hand, to Assyria, to be satisfied with bread.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Our fathers, sinned, and are not, and, we, their iniquities, have borne.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Slaves, have ruled over us, There is none to set free from their hand.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 At the risk of our life, do we bring in our bread, because of the sword of the desert.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Our skin, as with a furnace, is scorched, because of the hot winds of famine.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Women—in Zion, were ravished, virgins, in the cities of Judah!
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Princes, by their hand, have been hanged, The faces of elders, not honoured.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Young men, a millstone, have lifted, and, youths, under wood, have staggered.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Elders, from the gates, have ceased. Young men, from their music.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Ceased hath the joy of our hearts, Changed to mourning, our dance.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Fallen is the crown of our head. Surely woe to us, for we have sinned.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 For this cause, faint is our heart, For these things, dimmed are our eyes:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Because of Mount Zion, which is desolate, jackals, have gone prowling therein.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Thou, O Yahweh, unto times age-abiding, dost remain, Thy throne, from generation to generation:
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Wherefore shouldst thou perpetually forget us? forsake us, to length of days?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Bring us back, O Yahweh, unto thyself, and we will come back! Renew our days, as of old;
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 For though thou hast not, utterly rejected, us, thou art wroth with us—exceedingly!
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
