Job 9
1 Then responded Job, and said—
А Иов в отговор рече:
2 Of a truth, I know that so it is, But how can a mortal be just with GOD?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If he choose to contend with him, he cannot answer him, one of a thousand:
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Wise in heart, and alert in vigour, What man hath hardened himself against him, and prospered!
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Who removeth mountains, unawares, Who overturneth them in his anger;
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Who shaketh the earth, out of its place, and, the pillars thereof, shudder;
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Who commandeth the sun, and it breaketh not forth, and, about the stars, he putteth a seal;
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Who spreadeth out fire heavens, by himself alone! and marcheth along, on the heights of the sea;
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Who made the Bear, the Giant and the Cluster, and the chambers of the south;
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Who doeth great things, past finding out, and marvels, beyond number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Lo! he cometh upon me, yet can I not see him, Yea he passeth on, yet can I not discern him.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Lo! he snatcheth away, who can bring it back? Who shall say unto him, What wouldst thou do?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 As for GOD, if he withdraw not his anger, under him, will have submitted themselves—the proud helpers.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less that, I, should answer him, should choose my words with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Whom, though I were righteous, yet would I not answer, to be absolved, I would make supplication.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Though I had called, and he had answered me, I could not believe, that he would lend an ear to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For, with a tempest, would he fall upon me, and would multiply my wounds without need;
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He would not suffer me to recover my breath, for he would surfeit me with bitter things.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it regardeth vigour, bold is he! If justice, who could summon him?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 If I should justify myself, mine own mouth, would condemn me, —I blameless? then had it shewn me perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 I blameless? I should not know my own soul, I should despise my own life!
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 One thing, there is, for which cause, I have said it, The blameless and the lawless, he bringeth to an end.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 If, a scourge, slay suddenly, at the despair of innocent ones, he mocketh.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth, hath been given into the hand of a lawless one, The faces of her judges, he covereth, If not, then who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 My days, therefore, are swifter than a runner, They have fled, they have seen no good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They have passed away with boats of paper-reed, like a vulture [which] rusheth upon food.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say, I will forget my complaint, I will lay aside my sad countenance, and brighten up,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I am afraid of all my pains, I know, that thou wilt not pronounce me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 I, shall be held guilty, —Wherefore then, in vain, should I toil?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Though I bathe myself in snow water, and cleanse, in cleanness itself, my hands,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Then, in a ditch, wouldst thou plunge me, and mine own clothes should abhor me:
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For he is not a man like myself, whom I might answer, nor could we come together into judgment:
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 There is not, between us, a mediator, who might lay his hand upon us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him take from off me his rod, and, his terror, let it not startle me:
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 I could speak, and not be afraid of him, although, not so, am, I, in myself!
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
