Job 8
1 Then responded Bildad the Shuhite, and said: —
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 How long wilt thou speak these things? Or, as a mighty wind, shall be the sayings of thy mouth?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Should, GOD, pervert justice? Or, the Almighty, pervert righteousness?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Though, thy children, sinned against him, and he delivered them into the hand of their transgression,
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Yet, if, thou thyself, wilt diligently seek unto GOD, —and, unto the Almighty, wilt make supplication;
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 If, pure and upright, thou thyself, art, surely, now, will he answer thy prayer, and will prosper thy righteous habitation:
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 So shall thy beginning appear small, —when, thy latter end, he shall greatly increase!
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 For inquire, I pray thee, of a former generation, and prepare thyself for the research of their fathers; —
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 For, of yesterday, are, we, and cannot know, for, a shadow, are our days upon earth:
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 Shall, they, not teach thee—tell thee, and, out of their memory, bring forth words?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Can the paper-reed grow up, without a marsh? Or the rush grow up, without water?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Though while still, in its freshness, it be not plucked off, yet, before any kind of grass, it doth wither:
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 So, shall be the latter end of all who forget GOD, and, the hope of the impious, shall perish:
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Whose trust shall be contemptible, —and, a spider’s web, his confidence:
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 He leaneth upon his house, and it will not stand, he holdeth it fast, and it will not remain erect.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Full of moisture he is, before the sun, and, over his garden, his shoot goeth forth:
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Over a heap, his roots are entwined, a place of stones, he descrieth;
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 If one destroy him out of his place, then will it disown him [saying] —I have not seen thee.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Lo! that, is the joy of his way, —and, out of the dust, shall others spring up.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Lo! GOD, will not reject a blameless man, neither will he grasp the hand of evil-doers:
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 At length he shall fill with laughter thy mouth, and thy lips, with a shout of triumph:
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 They who hate thee, shall be clothed with shame, but, the tent of the lawless, shall not be!
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
