Job 41
1 Canst thou draw out the Crocodile with a fish-hook? Or, with a cord, canst thou fasten down his tongue?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Wilt thou put a rush-cord on his nose? or, with a thorn, wilt thou pierce his jaw?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he multiply unto thee supplications, or will he speak unto thee softly?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will he solemnise a covenant with thee? Wilt thou take him for a life-long servant?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Wilt thou sport with him, as with a little bird? Or wilt thou bind him, for thy maidens?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall the companions bargain over him? or will they part him among the traders?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Wilt thou fill, with darts, his skin? or, with fish-spears, his head?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thou upon him thy hand, remember the battle—no more!
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Lo! any hope of him, hath been found deceptive, Even at the sight of him, shall not one be overwhelmed?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None so bold, that he will rouse him! Who then is he that, before me, can stand?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath forestalled me, that I may repay him? Under all the heavens, mine it is!
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not pass by in silence his parts, or the matter of strength, or the grace of his armour.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who hath removed his outer garment, through his double row of teeth, who would enter?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 The doors of his face, who hath opened? The circles of his teeth, are a terror!
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 A pride, are his arched sides, closed up, with a firm seal;
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One to another, they join, and, air, cannot enter between them;
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 Each to its fellow, they cleave, they grasp each other, and cannot be parted;
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His sneezings, flash forth light, and, his eyes, are like the eyelashes of the dawn;
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth, torches dart forth, sparks of fire, escape;
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrils, proceedeth smoke, like a blown pot and rushes;
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath, setteth coals ablaze, and, a flame, out of his mouth, proceedeth;
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his neck, lodgeth strength, and, before him, danceth dismay;
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The dewlaps of his flesh, cleave together, hardened upon him, they cannot be moved;
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart, is hardened like a stone, yea hardened, like the nether millstone;
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 At his rising up, mighty men are afraid, by reason of terror, they are beside themselves:
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 As for him that assaileth him, the sword availeth not, spear, dart, or coat of mail:
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He counteth iron as broken straw, and bronze as rotten wood:
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The arrow, will not make him flee, Into chaff, are sling-stones changed by him:
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 As a straw, is a club accounted, and he laugheth at the whir of the javelin;
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 His underparts, are points of potsherd, a pointed threshing roller spreadeth out upon the slime:
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He causeth to boil, as a cauldron, the raging deep, the sea, he maketh like a brewing vessel:
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 After him, he lighteth up a path, one might think the resounding deep to be hoary!
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 There is not—upon the dust—his like, that hath been made to be without fear;
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 Every thing lofty, he beholdeth, he, is king over all ravenous beasts.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
