Job 4
1 Then responded Eliphaz the Temanite, and said: —
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If one attempt a word unto thee, wilt thou be impatient? But, to restrain speech, who, can endure?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Lo! thou hast admonished many, and, slack hands, hast thou been wont to uphold:
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Him that was stumbling, have thy words raised up, and, sinking knees, hast thou strengthened.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But, now, it cometh upon thee, and thou despairest, It smiteth even thee, and thou art dismayed.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not, thy reverence, thy confidence? And is not, thy hope, the very integrity of thy ways?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee, who, being innocent, hath perished, or when, the upright, have been cut off.
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 So far as I have seen, They who plow for iniquity and sow misery, reap the same:
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 By the blast of GOD, they perish, And, by the breath of his nostrils, are they consumed:
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 [Notwithstanding] the roaring of the lion, and the noise of the howling lion, yet, the teeth of the fierce lions, are broken:
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The strong lion perishing for lack of prey, Even the whelps of the lioness, are scattered.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 But, unto me, something was brought by stealth, —and mine ear caught a whispering of the same:
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 When there were thoughts, from visions of the night, —When deep sleep falleth upon men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Dread, came upon me, and trembling, The multitude of my bones, it put in dread:
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Then, a spirit, over my face, floated along, The hair of my flesh bristled-up:
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 It stood still, but I could not distinguish its appearance, I looked, but there was no form before mine eyes, —A whispering voice, I heard: —
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Shall, mortal man, be more just than GOD? Or a man be more pure than, his Maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Lo! in his own servants, he trusteth not, and, his own messengers, he chargeth with error:
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 How much more the dwellers in houses of clay, which, in the dust, have their foundation, which are crushed sooner than a moth:
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Betwixt morning and evening, are they broken in pieces, With none to save, they utterly perish:
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Is not their tent-rope within them, torn away? They die, disrobed of wisdom!
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
