Job 38
1 Then Yahweh responded to Job, out of a storm, and said: —
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 Who is it that darkeneth counsel, by words, without knowledge?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Gird, I pray thee—like a strong man—thy loins, that I may ask thee, and inform thou me:
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Where wast thou, when I founded the earth? Tell, if thou knowest understanding!
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Who set the measurements thereof, if thou knowest? Or who stretched out over it a line?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Whereon were the pedestals thereof sunk? Or who laid the corner stone thereof; —
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 When the morning stars sang together, and all the sons of God shouted for joy?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Or [who] shut in, with double doors, the sea, when, bursting out of the womb, it came forth;
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 When I put a cloud as the garment thereof, and a thick cloud as the swaddling-band thereof;
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 And brake off for it my boundary, and fixed a bar and double doors;
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 And said—Hitherto, shalt thou come, and no further, —and, here, shalt thou set a limit to the majesty of thy waves?
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Since thy days [began] hast thou commanded the morning? or caused the dawn to know its place;
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 That it might lay hold of the wings of the earth, and the lawless be shaken out of it?
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 It transformeth itself like the clay of a seal, so that things stand forth like one arrayed;
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 That their light may be withdrawn from the lawless, and, the lofty arm, be shivered.
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Hast thou entered as far as the springs of the sea? Or, through the secret recesses of the resounding deep, hast thou wandered?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Have the gates of death been disclosed to thee? And, the gates of the death-shade, couldst thou descry?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Hast thou well considered, even the breadths of the earth? Tell—if thou knowest it all!
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 Where then is the way, the light shall abide? And, the darkness, where then is its place?
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 That thou mayest conduct it unto the bound thereof, and that thou mayest perceive the paths to its house.
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Thou knowest, for, then, hadst thou been born! And, in number, thy days are many!
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Hast thou entered into the treasuries of the snow? And, the treasuries of the hail, couldst thou see?
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 Which I have reserved for a time of distress, for the day of conflict and of war?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Where then is the way the lightning is parted? The east wind spreadeth itself abroad over the earth.
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Who hath cloven—for the torrent—a channel? Or a way for the lightning of thunders;
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 To give rain over the no-man’s land, the desert, where no son of earth is;
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 To satisfy the wild and the wilderness, to cause to spring forth the meadow of young grass?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Hath the rain a father? Or who hath begotten the drops of dew?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 Out of whose womb, came forth the ice? And, the hoar-frost of the heavens, who hath given it birth?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 Like a stone, are the waters congealed, and, the face of the roaring deep, becometh firm!
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Canst thou bind the fetters of the Pleiades? Or, the bands of Orion, canst thou unloose?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Canst thou bring forth the signs of the Zodiac each in its season? Or, the Bear and her Young, canst thou lead?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Knowest thou, the statutes of the heavens? Or didst thou appoint his dominion over the earth?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Canst thou lift up, to the thick cloud, thy voice, and the overflow of waters cover thee?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Canst thou send forth the lightnings, so that they go, and say to thee, Behold us?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Who hath put—into cloud-forms—wisdom? Or who hath given—to the meteor—understanding?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Who can count the thin clouds, in wisdom? And, the bottles of the heavens, who can empty out;
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 When the dust is cast into a clod, and the lumps are bound together?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Wilt thou hunt—for the Lioness—prey? Or, the craving of the Strong Lion, wilt thou satisfy;
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 When they settle down in dens, abide in covert, for lying in wait?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Who prepareth for the Raven his nourishment, —when his young ones—unto GOD—cry out, [when] they wander for lack of food?
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
