Job 37
1 Yea, at this, my heart quaketh, and starteth up out of its place.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Hear! oh hear! the raging of his voice, A growling sound also, out of his mouth, goeth forth;
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Under the whole heavens, he letteth it loose, His lightning also, unto the wings of the earth;
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 After it, roareth a voice, He thundereth with his voice of majesty, Nor will he hold them back, when his voice is heard.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 GOD thundereth with his voice, wonderfully, Doing great things, which we cannot know;
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 For, to the snow, he saith, Fall earthwards, —Also to the downpour of rain, yea the downpour of his mighty rains.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 On the hand of every man, he setteth a seal, that all men may take note of his doing.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 So then the wild-beast hath gone into covert, and, in its lairs, doth it remain.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Out of a chamber cometh a storm-wind, and, out of the north, cold.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 By the breath of GOD, is given—frost, and, the breadth of waters, is congealed;
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Also, with moisture, burdeneth he the thick cloud, He disperseth his lightning-cloud;
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Yea, the same, in circles, turneth itself to and fro, by his steering them to their work, whithersoever he commandeth them, over the face of the world, towards the earth.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Whether, as a rod, or for his earth, or in lovingkindness, he causeth it to come.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Give thou ear unto this, O Job, Stay, and consider well the wonders of GOD: —
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Canst thou got to know of GOD’S giving charge over them, or of the causing of the lightning of his cloud to shine forth?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Canst thou get to know concerning the poisings of the thick cloud, the wonders of one who is perfect in knowledge?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 That thy garments should be hot when he quieteth the earth from the south?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Didst thou spread out, with him, the skies, strong as a molten mirror?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Let us know what we shall say to him, We cannot set in order, by reason of darkness.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Shall it be declared to him—that I would speak? Were any man to say aught, he might he destroyed?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Yet, now, men see not the light, bright though it is in the skies, when, a wind, hath passed over, and cleansed them.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Out of the north, a golden light cometh, Upon GOD, is fearful splendour:
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 The Almighty, whom we have not fully found out, is great in vigour, —Neither, justice nor abounding righteousness, will he weaken.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Therefore, do men revere him, He will not regard any who are wise in heart.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
