Job 23
1 Then responded Job, and said: —
А Иов в отговор рече:
2 Even to-day, is my complaint rebellion? His hand, is heavier than my groaning.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Oh that I knew where I might find him! I would come even unto his dwelling-place;
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 I would set out, before him, a plea, and, my mouth, would I fill with arguments;
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 I would note the words wherewith he would respond to me, and would mark what he would say to me.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Would he, with fulness of might, contend with me? Nay, surely, he, would give heed to me!
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 There an upright man, might reason with him, so should I deliver myself completely from my judge.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Behold! eastward, I go, but he is not there, and, westward, but I perceive him not;
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 On the north, where he worketh, but I get no vision, He hideth himself on the south that I cannot see him.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 But, he, knoweth the way that I choose, Having tried me, as gold, I shall come forth.
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Of his steps, my foot taketh hold, His way, have I kept, and not swerved;
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 The command of his lips, and would not go back, and, in my bosom, have I treasured the words of his lips.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 But, he, is one, and who can turn him? What his soul desired, he hath done.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Surely he will accomplish what is decreed for me, and, many such things, hath he in store.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 For this cause, from his presence, am I driven in fear, I diligently consider and am kept back from him in dread:
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 Yea, GOD, hath made timid my heart, and, the Almighty, hath put me in terror.
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Because I was not cut off before the darkness, nor, before my face, did the gloom form a shroud.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
