Job 22
1 Then responded Eliphaz the Temanite, and said: —
Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Unto GOD, can a man act as friend? Surely a discreet man befriendeth himself!
Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
3 Is it a pleasure to the Almighty, that thou shouldst be righteous? or any profit, that thou shouldst be blameless in thy ways?
Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4 Is it, for thy reverence, that he will accuse thee? will enter with thee into judgment?
Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Is not, thy wickedness, great? and, without end, [are not] thine iniquities?
Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Surely then hast been wont to put thy brother in pledge, for nothing, and, the garments of the ill-clad, hast thou stripped off:
Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
7 No water—to the weary, hast thou given to drink, and, from the hungry, thou hast withheld bread:
Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 A man of might, to him, pertaineth the land, and, the favorite, dwelleth therein:
А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Widows, thou hast sent away empty, and, the arms of the fatherless, thou dost crush.
Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 For this cause, round about thee, are snares, and a dread startleth thee suddenly;
За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Or darkness—thou canst not see, and, a flood of waters, covereth thee.
Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Is not, GOD, [in] the height of the heavens? Behold, then, the head of the stars, that they are high.
Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 Wilt thou say then, What doth GOD know? Out through a thick cloud, can he judge?
А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Dark clouds, are a veil to him, and he cannot see, or, the vault of the heavens, doth he walk?
Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
15 The path of the ancient time, wilt thou mark, which the men of iniquity trod?
Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
16 Who were snatched away before the time, and, a stream, washed away their foundation?
Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
17 Who had been saying unto GOD, Depart from us! and—What can the Almighty do for himself?
Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
18 Yet, he, had filled their houses with good! The counsel of the lawless, then, is far from me:
При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 The righteous shall see and rejoice, and, the innocent, shall laugh them to scorn:
Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
20 If our assailants do not vanish, then, their abundance, a fire consumeth!
Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
21 Shew thyself to be one with him—I pray thee—and prosper, thereby, shall there come on thee blessing.
Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Accept, I beseech thee, from his mouth—instruction, —and lay up his sayings in thy heart.
Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 If thou return unto the Almighty and submit thyself, if thou far remove perversity from thy tent,
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Then lay up, in the dust, precious ore, and, among the stones of the torrent-beds, fine gold:
Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
25 So shall, the Almighty, become, thy precious ores, yea glittering silver unto thee!
И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 For, then, in the Almighty, shalt thou take exquisite delight, and shalt lift up—unto GOD—thy face;
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Thou shalt make entreaty unto him, and he will hear thee, and, thy vows, shalt thou pay;
Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 And thou shalt decree a purpose, and it shall be fulfilled unto thee, and, upon thy ways, shall have shone a light;
И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 When men cast themselves down, then thou shalt say: Up! And, him that is of downcast eyes, shall he save;
Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 He shall deliver the innocent, and thou shalt escape by the pureness of thy hands.
Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
