Job 19
1 Then responded Job, and said: —
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye grieve my soul? or crush me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times, have ye reviled me, Shameless ye wrong me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And even if indeed I have erred, with myself lodgeth mine error.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed, against me, ye must needs magnify yourselves, and plead, against me, my reproach.
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know, then, that, God, hath overthrown me, and, within his net, enclosed me.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Lo! I cry—out: Violence! but receive no answer, I cry aloud, but there is no vindication;
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 My way, hath he walled up, that I cannot pass, and, upon my paths, hath he made darkness rest;
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 My glory—from off me, hath he stripped, and hath removed the crown of my head;
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He hath ruined me on every side, and I am gone, and he hath taken away—like a tree—my hope;
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Yea he hath kindled against me his anger, and accounted me towards him like unto his adversaries;
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Together, enter his troops and have cast up, against me, their mound, and have encamped all around my tent;
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 My Brethren—from beside me, hath he moved far away, and, mine acquaintance, are wholly estranged from me;
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Failed me, have my near of kin, and, mine intimate acquaintances, have forgotten me;
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ye guests of my house and my maidens, A stranger, have ye accounted me, An alien, have I become in their eyes;
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 To mine own servant, I called, and he would not answer, With mine own mouth, I kept entreating him;
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath, is strange to my wife, and I am loathsome to the sons of my own mother;
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children, despise me, I rise up, and they speak against me;
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All the men of mine intimate circle abhor me, and, these whom I loved, have turned against me;
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Unto my skin and unto my flesh, have my bones cleaved, and I have escaped with the akin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Pity me! pity me! ye, my friends, for, the hand of GOD, hath stricken me!
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Wherefore should ye persecute me as GOD? and, with my flesh, should not he satisfied?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh, then, that my words, could be written, Oh that, in a record, they could be inscribed:
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That, with a stylus of iron and [with] lead, for all time—in the rock, they could be graven!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 But, I, know that, my redeemer, liveth, and, as the Last over [my] dust, will he arise;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And, though, after my skin is struck off, this [followeth], yet, apart from my flesh, shall I see GOD:
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom, I myself, shall see, on my side, and, mine own eyes, [shall] have looked upon, and not those of a stranger. Exhausted are my deepest desires in my bosom!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Surely ye should say—Why should we persecute him? seeing, the root of the matter, is found in me.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye afraid—on your part—of the face of the sword, because, wrath, [bringeth] the punishments of the sword, to the end ye may know the Almighty.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
