Job 17
1 My spirit, is broken, My days, are extinguished, Graves, are left me.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Verily there are mockers, with me! And, on their insults, mine eye doth rest.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Appoint it, I pray thee—be thou surety for me with thyself, Who is there that, on my side, can pledge himself?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 For, their heart, hast thou kept back from understanding, On this account, thou wilt not exalt them.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 He that, for a share, denounceth friends, even, the eyes of his children, shall be dim.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 But he hath set me, as the byword of peoples, And, one to be spit on in the face, do I become.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Therefore hath mine eye become dim from vexation, and, my members, are like a shadow, all of them.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Upright men shall be astounded over this, and, the innocent, against the impious, shall rouse themselves.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 That the righteous may hold on his way, and, the clean of hands, increase in strength.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 But indeed, as for them all, will ye bethink yourselves and enter into it, I pray you? Or shall I not find, among you, one who is wise?
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 My days, are past, my purposes, are broken off, the possessions of my heart!
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Night for day, they appoint, Light, is near, by reason of darkness!
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 To corruption, have exclaimed, My father, thou! My mother! and My sister! to the worm.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Where then would be my hope? And, as for my blessedness, who should see it!
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
