Job 14
1 Man that is born of a woman, is of few days, and full of trouble:
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 As a flower, he cometh forth—and fadeth, He fleeth also as a shadow, and continueth not.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 And yet upon such a one as this, hast thou opened thine eye? And, him, wouldst thou bring into judgment with thee?
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a clean thing out of an unclean? Not one!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 If determined am his days, the number of his months, is with thee, Fixed times for him, thou hast appointed and he cannot go beyond.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Look sway from him, that he may rest, Till he shall pay off, as a hireling, his day.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Though there is—for a tree—hope, —if it should be cut down, that, again, it will grow, and, the tender branch thereof, will not cease;
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 If its root, should become old in the earth, and, in the dust, its stock should die:
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Through the scent of water, it may break forth, and produce branches like a sapling,
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Yet, man, dieth, and is prostrate, Yea the son of earth doth cease to breathe, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Waters, have failed from, the sea, and, a river, may waste and dry up;
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So, a man, hath lain down, and shall not arise, until there are no heavens, they shall not awake, nor be roused up out of their sleep.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh that, in hades, thou wouldst hide me! that thou wouldst keep me secret, until the turn of thine anger, that thou wouldst set for me a fixed time, and remember me: (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man die, can he live again? All the days of my warfare, would I wait, until my relief should come: —
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Thou shouldst call, and, I, would answer thee, —For the work of thine own hand, thou shouldst long.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 For, now, my steps, thou countest, Thou wilt not pass over my sin:
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Sealed up in a bag, is my transgression, and thou hast glued over mine iniquity.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 But, in very deed, a mountain falling, will lie prostrate, or, a rock moved out of its place:
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Stones, have been hollowed out by waters, the floods thereof wash away the dust of the earth, and, the hope of mortal man, thou hast destroyed:
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Thou dost overpower him utterly, and he departeth, Disfiguring his face, so, hast thou sent him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 His sons, come to honour, and he knoweth it not, Or they are brought low, and he perceiveth it not of them.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But, his flesh, for himself, is in pain, and, his soul, for himself, doth mourn.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
