Job 13
1 Lo! all [this], hath mine own eye seen, —Mine ear hath heard and understood it:
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Just as ye know, I too, know, I, fall not short, of you.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 But indeed, I, unto the Almighty, would speak, and, to direct my argument unto GOD, would I be well pleased.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 For, in truth, ye, do besmear with falsehood, Worthless physicians, all of you!
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh that ye would, altogether hold your peace, and it should serve you for wisdom!
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Hear, I pray you, the argument of my mouth, and, to the pleadings of my lips, give heed: —
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Is it, for God, ye would speak perversely? And, for him, would ye speak deceit:
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Even, for him, would ye be partial? Or, for GOD, would ye [so] plead?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Would it be well, when he searched you out? Or, as one might jest with a mortal, would ye jest, with him?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 He will, severely rebuke, you, if ye are secretly partial.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Shall not, his majesty, overwhelm you? and, the dread of him, fall upon you?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Are not your memorable sayings, proverbs of ashes? Breastworks of clay, your breastworks?
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Quietly let me alone, that, I, may speak out, then let come on me, what may.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 In any case, I will take up my flesh in my teeth, and, my life, will I put in my hand:
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Lo! he may slay me, [yet], for him, will I wait, —Nevertheless, my ways—unto his face, will I show to be right:
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Even he, will be on my side—unto salvation, For, not before his face, shall any impious person come.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Hear ye patiently my speech, and be my declaration in your ears.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Lo! I pray you, I have set forth in order a plea, I know that, I, shall be found right.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Who is it that shall contend with me? For, now, if I should hold my peace, why! I should breathe my last!
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Only, two things, do thou not with me, then, from thy face, will I not hide me: —
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Thy hand—from off me, take thou far away, and, thy terror, let it not startle me!
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Then call thou, and, I, will answer, Or I will speak, and reply thou unto me.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 How many are mine iniquities and sins? My transgression and my sin, let me know!
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Wherefore, thy face, shouldst thou hide? Or count me, as an enemy to thee?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 A driven leaf, wilt thou cause to tremble? Or, dry stubble, wilt thou pursue?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 For thou writest, against me, bitter things, and dost make me inherit the iniquities of my youth;
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 And thou dost put—in the stocks—my feet, and observest all my paths, Against the roots of my feet, thou dost cut out a bound;
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 And, a man himself, as a rotten thing, weareth out, as a garment which the moth hath eaten.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
