Job 10
1 My soul doth loathe my life, —I let loose my complaint, I speak, in the bitterness of my soul.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I say unto GOD, Do not hold me guilty, Let me know, on what account thou contendest with me!
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Is it seemly in thee, that thou shouldst oppress? that thou shouldst despise the labour of thine own hand, when, upon the counsel of the lawless, thou hast shone?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Eyes of flesh, hast thou? or, as a mortal seeth, seest thou?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 As the days of a mortal, are thy days? or, thy years, as the days of a man?
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That thou shouldst seek for mine iniquity, and, for my sin, shouldst make search:
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Though it is, within thine own knowledge, that I would not be lawless, and, none, out of thy hand, can deliver?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thine own hands, shaped me, and made me, all in unison round about, and yet thou hast confounded me.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I pray thee, that, as clay, thou didst make me, and, unto dust, thou wilt cause me to return.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Didst thou not, like milk, pour me forth? and, as cheese, curdle me?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 With skin and flesh, clothe me? and, with bones and sinews, interweave me?
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Life and lovingkindness, thou didst bestow upon me, —and, thy watchful care, preserved my breath.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Yet, these things, thou didst hide in thy heart, I know that, this, hath been with thee!
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I have sinned, then couldst thou watch me, and, from mine iniquity, thou wouldst not acquit me:
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I have been lawless, alas for me! Or, if I am righteous, I will not lift up my head, Surfeited with shame, look thou then on my humiliation.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 When it is lifted up, like a howling lion, thou dost hunt me, Then again thou dost shew thyself marvellous against me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Thou renewest thy witnesses before me, and dost increase thy vexation with me, Relays—yea an army, is with me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Wherefore then, from the womb, didst thou bring me forth? I might have breathed my last, and, no eye, have seen me.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 As though I had not been, should I have become, —from the womb to the grave, might I have been borne.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Are not my days, few?—then forbear, and set me aside, that I may brighten up for a little;
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I go, and not return, unto a land of darkness and death-shade:
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 A land of obscurity, like thick darkness, of death-shade and disorder, and which shineth like thick darkness.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
