2 Chronicles 16
1 In the thirty-sixth year of the reign of Asa, Baasha king of Israel came up against Judah, and built Ramah, —that he might let none come out or go in, unto Asa king of Judah.
В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не остави никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.
2 So Asa brought forth silver and gold, out of the treasuries of the house of Yahweh, and the house of the king, —and sent unto Ben-hadad, king of Syria, who dwelt in Damascus, saying:
Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищницата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който жевееше в Дамаск, да рекат:
3 [Let there be] a covenant, between me and thee, as between my father and thy father.—Lo! I have sent thee silver and gold, go break thy covenant with Baasha king of Israel, that he may go up from me.
Нека има договар между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.
4 And Ben-hadad hearkened unto King Asa, and sent the chieftains of the forces which he had, against the cities of Israel, and smote Ijon and Dan, and Abel-maim, —and all the storehouses of the cities of Naphtali.
И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.
5 And it cams to pass, when Baasha heard it, he left off building Ramah, —and let his work cease.
И Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.
6 And, Asa the king, took all Judah, and they carried away the stones of Ramah, and the timbers thereof, which Baasha had used in building, —and he built therewith, Geba and Mizpah.
Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.
7 And, at that time, came Hanani the seer, unto Asa the king of Judah, —and said unto him, Because thou hast leaned upon the king of Syria, and hast not leaned upon Yahweh thy God, for this cause, hath the force of the king of Syria escaped out of thy hand.
А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповавал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна и ръката ти.
8 Were not, the Ethiopians and the Lybians, a huge host, with chariots and horsemen exceeding many? yet, because thou didst lean upon Yahweh, he delivered them into thy hand.
Етоипяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.
9 For, as touching Yahweh, [seeing that], his eyes, are ever running to and fro throughout all the earth, to shew himself strong with them who are perfect toward himself, thou hast made thyself foolish over this, —for, from henceforth, there shall be with thee—wars.
Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършенно разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.
10 Then was Asa angry with the seer, and put him in the house of the stocks, for he was in a rage with him, over this, —and Asa oppressed some of the people, at that time.
По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.
11 But lo! the story of Asa, first and last, there it is, written in the book of the kings of Judah and Israel.
И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
12 And Asa became diseased—in the thirty-ninth year of his reign—in his feet, exceedingly severe, was his disease, —yet, even in his disease, he sought not Yahweh, but unto physicians.
А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.
13 And Asa slept with his fathers, —yea he died in the forty-first year of his reign;
И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.
14 and they buried him in his own stately sepulchre, which he had hewn for himself in the city of David, and laid him on a couch which was full of sweet spices—yea of various kinds, made by the perfumer’s art, —and they burned for him with an exceeding great burning.
И погребаха го в гроба, който се бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
