Song of Solomon 7
1 How beautiful are thy feet in sandals, O prince’s daughter! the joints of thy thighs are like jewels, the work of the hands of a cunning workman.
Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
2 Thy navel is [like] a round goblet, [wherein] no mingled wine is wanting: thy belly is [like] an heap of wheat set about with lilies.
Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;
3 Thy two breasts are like two fawns that are twins of a roe.
Двете ти гърди са като две сърнета близнета;
4 Thy neck is like the tower of ivory; thine eyes [as] the pools in Heshbon, by the gate of Bath-rabbim; thy nose is like the tower of Lebanon which looketh toward Damascus.
Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;
5 Thine head upon thee is like Carmel, and the hair of thine head like purple; the king is held captive in the tresses [thereof].
Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.
6 How fair and how pleasant art thou, O love, for delights!
Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!
7 This thy stature is like to a palm tree, and thy breasts to clusters [of grapes].
Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
8 I said, I will climb up into the palm tree, I will take hold of the branches thereof: let thy breasts be as clusters of the vine, and the smell of thy breath like apples;
Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха ти като ябълки,
9 And thy mouth like the best wine, that goeth down smoothly for my beloved, gliding through the lips of those that are asleep.
И устата ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.
10 I am my beloved’s, and his desire is toward me.
Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.
11 Come, my beloved, let us go forth into the field; let us lodge in the villages.
Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,
12 Let us get up early to the vineyards; let us see whether the vine hath budded, [and] its blossom be open, [and] the pomegranates be in flower: there will I give thee my love.
Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.
13 The mandrakes give forth fragrance, and at our doors are all manner of precious fruits, new and old, which I have laid up for thee, O my beloved.
Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
