Psalms 90
1 A Prayer of Moses the man of God. Lord, thou hast been our dwelling place in all generations.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Before the mountains were brought forth, or ever thou hadst formed the earth and the world, even from everlasting to everlasting, thou art God.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Thou turnest man to destruction; and sayest, Return, ye children of men.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 For a thousand years in thy sight are but as yesterday when it is past, and as a watch in the night.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Thou carriest them away as with a flood; they are as a sleep: in the morning they are like grass which groweth up.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 In the morning it flourisheth, and groweth up; in the evening it is cut down, and withereth.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 For we are consumed in thine anger, and in thy wrath are we troubled.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Thou hast set our iniquities before thee, our secret sins in the light of thy countenance.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 For all our days are passed away in thy wrath: we bring our years to an end as a tale [that is told].
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 The days of our years are threescore years and ten, or even by reason of strength fourscore years; yet is their pride but labour and sorrow; for it is soon gone, and we fly away.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Who knoweth the power of thine anger, and thy wrath according to the fear that is due unto thee?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 So teach us to number our days, that we may get us an heart of wisdom.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Return, O LORD; how long? and let it repent thee concerning thy servants.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 O satisfy us in the morning with thy mercy; that we may rejoice and be glad all our days.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Make us glad according to the days wherein thou hast afflicted us, and the years wherein we have seen evil.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Let thy work appear unto thy servants, and thy glory upon their children.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 And let the beauty of the LORD our God be upon us: and establish thou the work of our hands upon us; yea, the work of our hands establish thou it.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
