Psalms 74
1 Maschil of Asaph. O God, why hast thou cast [us] off for ever? why doth thine anger smoke against the sheep of thy pasture?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember thy congregation, which thou hast purchased of old, which thou hast redeemed to be the tribe of thine inheritance; [and] mount Zion, wherein thou hast dwelt.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Lift up thy feet unto the perpetual ruins, all the evil that the enemy hath done in the sanctuary.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Thine adversaries have roared in the midst of thine assembly; they have set up their ensigns for signs.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 They seemed as men that lifted up axes upon a thicket of trees.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 And now all the carved work thereof together they break down with hatchet and hammers.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 They have set thy sanctuary on fire; they have profaned the dwelling place of thy name even to the ground.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said in their heart, Let us make havoc of them altogether: they have burned up all the synagogues of God in the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We see not our signs: there is no more any prophet; neither is there among us any that knoweth how long.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long, O God, shall the adversary reproach? shall the enemy blaspheme thy name for ever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why drawest thou back thy hand, even thy right hand? [pluck it] out of thy bosom [and] consume [them].
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Yet God is my King of old, working salvation in the midst of the earth.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Thou didst divide the sea by thy strength: thou brakest the heads of the dragons in the waters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Thou brakest the heads of leviathan in pieces, thou gavest him to be meat to the people inhabiting the wilderness.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Thou didst cleave fountain and flood: thou driedst up mighty rivers.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 The day is thine, the night also is thine: thou hast prepared the light and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Thou hast set all the borders of the earth: thou hast made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Remember this, that the enemy hath reproached, O LORD, and that foolish people have blasphemed thy name.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 O deliver not the soul of thy turtle-dove unto the wild beast: forget not the life of thy poor for ever.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Have respect unto the covenant: for the dark places of the earth are full of the habitations of violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 O let not the oppressed return ashamed: let the poor and needy praise thy name.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Arise, O God, plead thine own cause: remember how the foolish man reproacheth thee all the day.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Forget not the voice of thine adversaries: the tumult of those that rise up against thee ascendeth continually.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
