Psalms 18
1 For the Chief Musician. [A Psalm] of David the servant of the LORD, who spake unto the LORD the words of this song in the day that the LORD delivered him from the hand of all his enemies, and from the hand of Saul: and he said, I love thee, O LORD, my strength.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 The LORD is my rock, and my fortress, and my deliverer; my God, my strong rock, in him will I trust; my shield, and the horn of my salvation, my high tower.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 I will call upon the LORD, who is worthy to be praised: so shall I be saved from mine enemies.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 The cords of death compassed me, and the floods of ungodliness made me afraid.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 In my distress I called upon the LORD, and cried unto my God: he heard my voice out of his temple, and my cry before him came into his ears.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Then the earth shook and trembled, me foundations also of the mountains moved and were shaken, because he was wroth.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 There went up a smoke out of his nostrils, and fire out of his mouth devoured: coals were kindled by it.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 He bowed the heavens also, and came down, and thick darkness was under his feet.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 And he rode upon a cherub, and did fly, yea, he flew swiftly upon the wings of the wind.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 He made darkness his hiding place, his pavilion round about him; darkness of waters, thick clouds of the skies.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 At the brightness before him his thick clouds passed, hailstones and coals of fire.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 The LORD also thundered in the heavens, and the Most High uttered his voice; hailstones and coals of fire.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 And he sent out his arrows, and scattered them; yea, lightnings manifold, and discomfited them.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Then the channels of waters appeared, and the foundations of the world were laid bare, at thy rebuke, O LORD, at the blast of the breath of thy nostrils.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 He sent from on high, he took me; he drew me out of many waters.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 He delivered me from my strong enemy, and from them that hated me, for they were too mighty for me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 They came upon me in the day of my calamity: but the LORD was my stay.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 He brought me forth also into a large place; he delivered me, because he delighted in me.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 The LORD rewarded me according to my righteousness; according to the cleanness of my hands hath he recompensed me.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 For all his judgments were before me, and I put not away his statutes from me.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 I was also perfect with him, and I kept myself from mine iniquity.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Therefore hath the LORD recompensed me according to my righteousness, according to the cleanness of my hands in his eyesight.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 With the merciful thou wilt shew thyself merciful; with the perfect man thou wilt shew thyself perfect;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 With the pure thou wilt shew thyself pure; and with the perverse thou wilt shew thyself froward.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 For thou wilt save the afflicted people; but the haughty eyes thou wilt bring down.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 For thou wilt light my lamp: the LORD my God will lighten my darkness.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 For by thee I run upon a troop; and by my God do I leap over a wall.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 As for God, his way is perfect: the word of the LORD is tried; he is a shield unto all them that trust in him.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 For who is God, save the LORD? and who is a rock, beside our God?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 The God that girdeth me with strength, and maketh my way perfect.
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 He maketh my feet like hinds’ [feet]: and setteth me upon my high places,
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 He teacheth my hands to war; so that mine arms do bend a bow of brass.
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Thou hast also given me the shield of thy salvation: and thy right hand hath holden me up, and thy gentleness hath made me great.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Thou hast enlarged my steps under me, and my feet have not slipped.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 I will pursue mine enemies, and overtake them: neither will I turn again till they are consumed.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 I will smite them through that they shall not be able to rise: they shall fall under my feet.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 For thou hast girded me with strength unto the battle: thou hast subdued under me those that rose up against me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Thou hast also made mine enemies turn their backs unto me, that I might cut off them that hate me.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 They cried, but there was none to save: even unto the LORD, but he answered them not.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Then did I beat them small as the dust before the wind: I did cast them out as the mire of the streets.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Thou hast delivered me from the strivings of the people; thou hast made me the head of the nations: a people whom I have not known shall serve me.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 As soon as they hear of me they shall obey me: the strangers shall submit themselves unto me.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 The strangers shall fade away, and shall come trembling out of their close places.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 The LORD liveth; and blessed be my rock; and exalted be the God of my salvation:
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Even the God that executeth vengeance for me, and subdueth peoples under me.
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 He rescueth me from mine enemies: yea, thou liftest me up above them that rise up against me: thou deliverest me from the violent man.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Therefore I will give thanks unto thee, O LORD, among the nations, and will sing praises unto thy name.
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Great deliverance giveth he to his king; and sheweth lovingkindness to his anointed, to David and to his seed, for evermore.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
