Psalms 107
1 O GIVE thanks unto the LORD; for he is good: for his mercy [endureth] for ever.
Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Let the redeemed of the LORD say so, whom he hath redeemed from the hand of the adversary;
Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 And gathered them out of the lands, from the east and from the west, from the north and from the south.
Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг
4 They wandered in the wilderness in a desert way; they found no city of habitation.
Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Hungry and thirsty, their soul fainted in them.
Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Then they cried unto the LORD in their trouble, and he delivered them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 He led them also by a straight way, that they might go to a city of habitation.
И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 For he satisfieth the longing soul, and the hungry soul he filleth with good.
Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Such as sat in darkness and in the shadow of death, being bound in affliction and iron;
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Because they rebelled against the words of God, and contemned the counsel of the Most High:
Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Therefore he brought down their heart with labour; they fell down, and there was none to help.
Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Then they cried unto the LORD hi their trouble, and he saved them out of their distresses.
Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 He brought them out of darkness and the shadow of death, and brake their bands in sunder.
Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 For he hath broken the gates of brass, and cut the bars of iron in sunder.
Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 Fools because of their transgression, and because of their iniquities, are afflicted.
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Their soul abhorreth all manner of meat; and they draw near unto the gates of death.
Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Then they cry unto the LORD in their trouble, and he saveth them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 He sendeth his word, and healeth them, and delivereth [them] from their destructions.
Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 And let them offer the sacrifices of thanksgiving, and declare his works with singing.
И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 They that go down to the sea in ships, that do business in great waters;
Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 These see the works of the LORD, and his wonders in the deep.
Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 For he commandeth, and raiseth the stormy wind, which lifteth up the waves thereof.
Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 They mount up to the heaven, they go down again to the depths: their soul melteth away because of trouble.
Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 They reel to and fro, and stagger like a drunken man, and are at their wits’ end.
Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Then they cry unto the LORD in their trouble, and he bringeth them out of their distresses.
Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 He maketh the storm a calm, so that the waves thereof are still.
Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Then are they glad because they be quiet: so he bringeth them unto the haven where they would be.
Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Oh that men would praise the LORD for his goodness, and for his wonderful works to the children of men!
Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Let them exalt him also in the assembly of the people, and praise him in the seat of the elders.
Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33 He turneth rivers into a wilderness, and watersprings into a thirsty ground;
Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 A fruitful land into a salt desert, for the wickedness of them that dwell therein.
Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 He turneth a wilderness into a pool of water, and a dry land into watersprings.
Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 And there he maketh the hungry to dwell, that they may prepare a city of habitation;
И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 And sow fields, and plant vineyards, and get them fruits of increase.
И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 He blesseth them also, so that they are multiplied greatly; and he suffereth not their cattle to decrease.
Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Again, they are minished and bowed down through oppression, trouble, and sorrow.
Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 He poureth contempt upon princes, and causeth them to wander in the waste, where there is no way.
Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 Yet setteth he the needy on high from affliction, and maketh [him] families like a flock.
А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 The upright shall see it, and be glad; and all iniquity shall stop her mouth.
Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Whoso is wise shall give heed to these things, and they shall consider the mercies of the LORD.
Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.
