Psalms 105
1 Give thanks unto the LORD, call upon his name; make known his doings among the peoples.
Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Sing unto him, sing praises unto him; talk ye of all his marvelous works.
Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Glory ye in his holy name: let the heart of them rejoice that seek the LORD.
Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Seek ye the LORD and his strength; seek his face evermore.
Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Remember his marvelous works that he hath done; his wonders, and the judgments of his mouth;
Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 O ye seed of Abraham his servant, ye children of Jacob, his chosen ones.
Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 He is the LORD our God: his judgments are in all the earth.
Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 He hath remembered his covenant for ever, the word which he commanded to a thousand generations;
Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,
9 [The covenant] which he made with Abraham, and his oath unto Isaac;
Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,
10 And confirmed the same unto Jacob for a statute, to Israel for an everlasting covenant:
Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет.
11 Saying, Unto thee will I give the land of Canaan, the lot of your inheritance:
Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 When they were but a few men in number; yea, very few, and sojourners in it;
Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 And they went about from nation to nation, from one kingdom to another people.
И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 He suffered no man to do them wrong; yea, he reproved kings for their sakes;
Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 [Saying], Touch not mine anointed ones, and do my prophets no harm.
Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 And he called for a famine upon the land; he brake the whole staff of bread.
После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 He sent a man before them; Joseph was sold for a servant:
Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 His feet they hurt with fetters; he was laid in [chains of] iron:
Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,
19 Until the time that his word came to pass; the word of the LORD tried him.
Докато дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 The king sent and loosed him; even the ruler of peoples, and let him go free.
Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 He made him lord of his house, and ruler of all his substance:
Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 To bind his princes at his pleasure, and teach his senators wisdom.
За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Israel also came into Egypt; and Jacob sojourned in the land of Ham.
Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 And he increased his people greatly, and made them stronger than their adversaries.
Гдето Господ умножи людете Си много, И направи го по-силен от противниците им.
25 He turned their heart to hate his people, to deal subtilly with his servants.
Обърна сърцето им да мразят людете Му. Да постъпват коварно със слугите Му
26 He sent Moses his servant, [and] Aaron whom he had chosen.
Прати слугата Си Моисея, И Аарона, когото бе избрал.
27 They set among them his signs, and wonders in the land of Ham.
Които извършиха всред тях знаменията Му И чудесата Му в Хамовата земя.
28 He sent darkness, and made it dark; and they rebelled not against his words.
Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите Му.
29 He turned their waters into blood, and slew their fish.
Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Their land swarmed with frogs, in the chambers of their kings.
Земята им кипна с жаби Дори до вътрешните стаи на царете им.
31 He spake, and there came swarms of flies, and lice in all their borders.
Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 He gave them hail for rain, [and] flaming fire in their land.
Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 He smote their vines also and their fig trees; and brake the trees of their borders.
Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи всичките дървета в пределите им.
34 He spake, and the locust came, and the cankerworm, and that without number,
Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 And did eat up every herb in their land, and did eat up the fruit of their ground.
Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 He smote also all the firstborn in their land, the chief of all their strength.
Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 And he brought them forth with silver and gold: and there was not one feeble person among his tribes.
И изведе людете Си със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя.
38 Egypt was glad when they departed; for the fear of them had fallen upon them.
Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 He spread a cloud for a covering; and fire to give light in the night.
Разпростря облак да ги покрива. И огън да им свети нощем.
40 They asked, and he brought quails, and satisfied them with the bread of heaven.
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци, И с небесния хляб ги насити.
41 He opened the rock, and waters gushed out; they ran in the dry places [like] a river.
Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места като река.
42 For he remembered his holy word, [and] Abraham his servant.
Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 And he brought forth his people with joy, [and] his chosen with singing.
Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 And he gave them the lands of the nations; and they took the labour of the peoples in possession:
Даде им земите на народите; И те усвоиха плода за който племената бяха се трудили.
45 That they might keep his statutes, and observe his laws. Praise ye the LORD.
За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
