Psalms 104
1 Bless the LORD O my soul, O LORD my God, thou art very great; thou art clothed with honour and majesty.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Who coverest thyself with light as with a garment; who stretchest out the heavens like a curtain:
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Who layeth the beams of his chambers in the waters; who maketh the clouds his chariot; who walketh upon the wings of the wind:
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Who maketh winds his messengers; his ministers a flaming fire:
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Who laid the foundations of the earth, that it should not be moved for ever.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Thou coveredst it with the deep as with a vesture; the waters stood above the mountains.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 At thy rebuke they fled; at the voice of thy thunder they hasted away;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 They went up by the mountains, they went down by the valleys, unto the place which thou hadst founded for them.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Thou hast set a bound that they may not pass over; that they turn not again to cover the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 He sendeth forth springs into the valleys; they run among the mountains:
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They give drink to every beast of the field; the wild asses quench their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 By them the fowl of the heaven have their habitation, they sing among the branches.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 He watereth the mountains from his chambers: the earth is satisfied with the fruit of thy works.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 He causeth the grass to grow for the cattle, and herb for the service of man; that he may bring forth food out of the earth:
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And wine that maketh glad the heart of man, [and] oil to make his face to shine, and bread that strengtheneth man’s heart.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 The trees of the LORD are satisfied; the cedars of Lebanon, which he hath planted;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Where the birds make their nests: as for the stork, the fir trees are her house.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high mountains are for the wild goats; the rocks are a refuge for the conies.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He appointed the moon for seasons: the sun knoweth his going down.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou makest darkness, and it is night; Wherein all the beasts of the forest do creep forth.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The young lions roar after their prey, and seek their meat from God.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 The sun ariseth, they get them away, and lay them down in their dens.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Man goeth forth unto his work and to his labour until the evening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 O LORD, how manifold are thy works! in wisdom hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Yonder is the sea, great and wide, wherein are things creeping innumerable, both small and great beasts.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There go the ships; there is leviathan, whom thou hast formed to take his pastime therein.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 These wait all upon thee, that thou mayest give them their meat in due season.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 That thou givest unto them they gather; thou openest thine hand, they are satisfied with good.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Thou hidest thy face, they are troubled; thou takest away their breath they die, and return to their dust.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Thou sendest forth thy spirit, they are created; and thou renewest the face of the ground.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Let the glory of the LORD endure for ever; let the LORD rejoice in his works:
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Who looketh on the earth, and it trembleth; he toucheth the mountains, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing unto the LORD as long as I live: I will sing praise to my God while I have any being.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Let my meditation be sweet unto him: I will rejoice in the LORD.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Let sinners be consumed out of the earth, and let the wicked be no more. Bless the LORD, O my soul. Praise ye the LORD.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
