Psalms 102
1 A Prayer of the afflicted, when he is overwhelmed, and poureth out his complaint before the LORD. Hear my prayer, O LORD, and let my cry come unto thee.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Hide not thy face from me in the day of my distress: incline thine ear unto me; in the day when I call answer me speedily.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my days consume away like smoke, and my bones are burned as a firebrand.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 My heart is smitten like grass, and withered; for I forget to eat my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 By reason of the voice of my groaning my bones cleave to my flesh.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am like a pelican of the wilderness; I am become as an owl of the waste places.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I watch, and am become like a sparrow that is alone upon the housetop.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Mine enemies reproach me all the day; they that are mad against me do curse by me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 For I have eaten ashes like bread, and mingled my drink with weeping.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Because of thine indignation and thy wrath: for thou hast taken me up, and cast me away.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My days are like a shadow that declineth; and I am withered like grass.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But thou, O LORD, shalt abide for ever; and thy memorial unto all generations.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou shalt arise, and have mercy upon Zion: for it is time to have pity upon her, yea, the set time is come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For thy servants take pleasure in her stones, and have pity upon her dust.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 So the nations shall fear the name of the LORD, and all the kings of the earth thy glory:
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 For the LORD hath built up Zion, he hath appeared in his glory;
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 He hath regarded the prayer of the destitute, and hath not despised their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This shall be written for the generation to come: and a people which shall be created shall praise the LORD.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For he hath looked down from the height of his sanctuary; from heaven did the LORD behold the earth;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 To hear the sighing of the prisoner; to loose those that are appointed to death;
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 That men may declare the name of the LORD in Zion, and his praise in Jerusalem;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 When the peoples are gathered together, and the kingdoms, to serve the LORD.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He weakened my strength in the way; he shortened my days.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 I said, O my God, take me not away in the midst of my days: thy years are throughout all generations.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Of old hast thou laid the foundation of the earth; and the heavens are the work of thy hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They shall perish, but thou shalt endure: yea, all of them shall wax old like a garment; as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed:
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But thou art the same, and thy years shall have no end.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of thy servants shall continue, and their seed shall be established before thee.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
