Psalms 10
1 Why standest thou afar off, O LORD? why hidest thou thyself in times of trouble?
(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 In the pride of the wicked the poor is hotly pursued; let them be taken in the devices that they have imagined.
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 For the wicked boasteth of his heart’s desire, and the covetous renounceth, [yea], contemneth the LORD.
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 The wicked, in the pride of his countenance, [saith], He will not require [it]. All his thoughts are, There is no God.
Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 His ways are firm at all times; thy judgments are far above out of his sight: as for all his adversaries, he puffeth at them.
Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.
6 He saith in his heart, I shall not be moved: to all generations I shall not be in adversity.
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 His mouth is full of cursing and deceit and oppression: under his tongue is mischief and iniquity.
Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 He sitteth in the lurking places of the villages: in the covert places doth he murder the innocent: his eyes are privily set against the helpless.
Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 He lurketh in the covert as a lion in his den: he lieth in wait to catch the poor: he doth catch the poor, when he draweth him in his net.
Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 He croucheth, he boweth down, and the helpless fall by his strong ones.
Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.
11 He saith in his heart, God hath forgotten: he hideth his face; he will never see it.
Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 Arise, O LORD; O God, lift up thine hand: forget not the poor.
Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 Wherefore doth the wicked contemn God, and say in his heart, Thou wilt not require [it]?
Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 Thon hast seen [it]; for thou beholdest mischief and spite, to take it into thy hand: the helpless committeth [himself] unto thee; thou hast been the helper of the fatherless.
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 Break thou the arm of the wicked; and as for the evil man, seek out his wickedness till thou find none.
Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 The LORD is King for ever and ever: the nations are perished out of his land.
Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 LORD, thou hast heard the desire of the meek: thou wilt prepare their heart, thou wilt cause thine ear to hear:
Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 To judge the fatherless and the oppressed, that man which is of the earth may be terrible no more.
За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
